Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по касационна жалба подадена от Р. А. Х. - гражданин на Ирак, срещу решение № 13448 от 08.12.2008г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д.№ 12370/2008г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът, Държавна агенция за бежанците, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационнта жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 543 от 12.09.2008г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. С оспорения акт е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. Х. - гражданин на Ирак.

Тричленният състав на Върховния административен съд е потвърдил оспореното решение като законосъобразно. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По критериите на този текст и обсъдените доказателства, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не може да се приеме, че той изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група...