Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

К. Е. С. моли да бъде отменено решение №2831/21.12.2012г. по адм. д.№2336/2012г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против АПВ №1008314/06.04.2012г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалните правила. Съображения излага в мотиви към жалбата. Моли да бъде постановено възстановяване на глобата от 400лв, която е платена два пъти и да й бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Сиракова против АПВ №1008314/06.04.2012г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е отказано възстановяване на 400лв, тъй като не са налице надвнесени суми от Сиракова.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице и обосновано е приел, че сумата от 400лв, представляваща глоба по чл. 61 ал. 2 ЗОДФЛ отм. , наложена с НП №370/30.03.2002г., потвърдено с решение по нахд.№294/2004г. на Пловдивския РС, не е платена два пъти на взискателя АДВ и няма основание за възстановяването й като надвнесена сума. Превеждането на сума в същия размер на ВСС през 2008г. от частния съдебен изпълнител не представлява плащане на глобата по издадения изпълнителен лист по цитираното дело на Пловдивския РС. Дали сумата е недължимо преведена на ВСС е въпрос, който не може да се обсъжда в административното производство, предмет...