Производството е по чл. 274, ал. 1, предл. първо ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 14947 от 21.10.2016 г. на С. П. А. срещу определение № 3426 от 13.10.2016 г., постановено по в. ч.гр. д. № 4647/2016 г. на Апелативен съд – С., ГО, 12 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. П. А. против протоколно определение от 15.06.2016 г., постановено по гр. д. № 3515/2014 г. на Софийски градски съд, II В въззивен състав. С последното е прекратено производството по делото по отношение на Б. И. Р. и Ж. И. Р. в качеството им на правоприемници по чл. 120 ГПК отм. на починалото в хода на въззивното производство трето лице – помагач на ищцата И. Б. Р..

Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, с оглед на което производството по делото да продължи спрямо новоконституираните правоприемници. Твърди, че И. Б. Р. като съпруг на ищцата Й. А. Р. се явявал необходим другар на последната и че първоинстанционният съд неправилно го е конституирал като трето лице – помагач.

Ответницата Й. А. Р., чрез адвокат М. е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по делото е започнало по предявен от Й. А. Р. против С. П. А. и Н. В. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за собственост на Ѕ ид. ч. от подробно описана в исковата молба недвижим имот.

С молба от 18.10.2011 г. И. Б. Р. е сезирал съда с искане да бъде конституиран като трето лице – помагач на ищцата, негова съпруга. С определение от същата дата първоинстанционният съд е допуснал встъпването.

Производството пред първа инстанция е приключило с решение № I – 44 – 132 от 11.09.2013 г., което е обжалвано от ответника С. П. А., жалбоподател по настоящото производство. В хода на въззивното производство И. Б. Р. е починал, като низходящите му Б. И. Р. и Ж. И. Р. са конституирани по реда на чл. 120 ГПК отм., Същите са подали молба, че не желаят да участват в процеса, поради което с протоколно определение от 15.06.2016 г., постановено по гр. д. № 3515/2014 г. на Софийски градски съд, II В въззивен състав, производството по делото е прекратено по отношение на тях.

Недоволен от този резултат, въззивникът С. П. А. е подал частна жалба пред апелативния съд, която с обжалваното по настоящото определение е оставена без разглеждане.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че определението, с което се прекратява участието на допълнително встъпилите трети лица – помагачи в исковия процес не подлежи на обжалване от главните страни, както те не могат да обжалват отказа на съда да уважи искане по чл. 174 ГПК отм., респ. чл. 218 ГПК.

Определението на съда е правилно. Право да обжалват определението, с което се прекратява производството по отношение на подпомагащата страна, имат самото трето лице - помагач и главната страна, на която то е встъпило да помага. Противната страна, в случая ответникът, няма правен интерес да иска продължаване участието на третото лице - помагач, защото няма никакви отношения с него и не е инициирал конституирането му по делото.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3426 от 13.10.2016 г., постановено по в. ч.гр. д. № 4647/2016 г. на Апелативен съд – С., ГО, 12 състав.

Настоящото решение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: