Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Н. ЧЛЕНОВЕ: Д. П. Е. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 10398 / 2021 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

Образувано по касационни жалби на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на Едноличен търговец (ЕТ) В.-99-В. Б., [ЕИК], чрез адв.С. Х., против Решение №1477 от 14.07.2021г., поправено с Решение №1556 от 23.07.2021г. по адм. д.№ 3630 по описа за 2019г. на Административен съд Пловдив, съответно в частта му, с която е уважена и тази, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ против Ревизионен акт № Р-16001619000409-091-001/09.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 628/31.10.2019 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - гр. Пловдив.

В касационната жалба на ДДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е отменен РА, е неправилно като постановено при всички нарушения по чл.209, т.3 АПК. Необосновано съдът приел, че е доказано извършването на седем вътреобщностни доставки (ВОД) с получател дружество, установено в Литва. Не е доказано, че стоката е натоварена на превозни средства, шофирани от лица, свързани с дружеството получател, не е представен и договор между превозвача и получателя на стоката. Така, не е доказано предаването на стоката на представител на получателя и съответно не е доказано прехвърлянето на правото на собственост на литовското дружество. След като шофьорите са имали печат на дружеството получател, без значение е, че представените товарителници имат подпис и печат на получателя. Липсва установена всякаква комуникация с получателя на стоката. Получаването на стоката се опровергава от резултата от проверката по реда на административното сътрудничество на дружеството получател, според която то няма персонал и активи и не е декларирало вътреобщностно придобиване (ВОП) от РЛ. Не е доказано и за чия сметка е транспортирането на стоката. Не е доказано и че стоката (с изключение на тази по една доставка от 13.01.2018г.) е напуснала територията на страната, както и че изпращачът е бил добросъвестен.

Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба - Едноличен търговец (ЕТ) В.-99-В. Б., я оспорва.

В касационната жалба на ЕТ се твърди, че първоинстанционното решение в останалата му част е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК.

=необосновано съдът не приел за реално извършена ВОД от 06.09.2017г. И тази доставка била документирана с редовен транспортен документ, а напускането на стоката на територията на страната било отречено от съда само защото друга фирма на ревизирания търговец била записана от румънските власти като изпращач. В същото време другата фирма не е декларирала ВОД на тази стока и в транспортния документ е вписан ревизираният търговец като изпращач. Става дума за явна грешка, а не за данъчна измама. Приложимо е тълкуването на Директивата за ДДС от Съда на ЕС по дело С-409/2004,Teleos

=в нарушение на материалния закон съдът потвърдил отказа на правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2014 и 2015г. по реда на чл.48, ал.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). С актове за прихващане и възстановяване от 2017 и 2018г. на търговеца са възстановени надвнесени суми, което означава, че установените задължения по двата ревизионни акта от 2013г. са били своевременно погасени. В подкрепа на това е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради невръчване на покана за доброволно изпълнение изпълнително дело за събирането на вземанията по тези РА изобщо не е било образувано. Съдебната практика на ВАС приема, че при преценката за наличие на непогасени публични задължения следва да се съобрази и наличието на надвнесени суми.

=неправилно съдът приел, че е налице неправилно осчетоводяване на текущи приходи от лихви, предвид волята на страните по представените споразумения.

=неправилно съдът приел, че получено финансиране в размер на 362 705,61лв. от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) е облагаем доход. Следвало е да се приложат преходните правила на 58 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД на ЗДДФЛ , в сила от 01.01.2013г. и на 12 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014г.

Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на направените разноски.

Ответникът по тази жалба ДДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Р., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбите процесуално допустими като подадени от легитимирани страни в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16001619000409-091-001/09.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 628/31.10.2019 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - гр. Пловдив, в частта му, с която допълнително е начислен ДДС в размер на 9 360,60 лева с прилежащи лихви 1 661,65 лв., както и допълнително е определен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. от 62 636,00 лв. с лихви от 21 189,57 лв., както и за 2015 г. от 34 900 лв. и лихви от 11596,12 лв.

С първоинстанционното съдебно решение, след поправката му, РА е отменен в частта му, с която допълнително на ЕТ е начислен ДДС за данъчен период м.10.2017 г. - 2 581,70 лева главница и лихва 453,86лева; за данъчен период м.01.2018 г. 1 251,73 лв. главница и лихва от 188,01лева и само отчасти за данъчен период м.09.2017 г. за сумата на ДДС от 4 529,70 лева главница и съответстващата лихва от 835,42лева, или общо - за начислен за посочените периоди ДДС от 8 363,13 лева главница и лихва 1 477,29 лв.

Жалбата на търговеца против останалата обжалвана част на РА е отхвърлена като неоснователна.

По касационната жалба на ДДОДП

Жалбата е неоснователна.

Предмет на отменената част на РА са установени публични задължения поради непризнато право на освобождаване от ДДС на декларирани в периодите м.09, м.10/2017 и м.01/2018г. от търговеца ВОД с предмет листа тютюн Вирджиния с получател дружество, установено в Литва.

За да откажат освобождаването, приходните органи са приели, че не е доказано транспортирането на стоката до територията на другата държава членка на ЕС, нито прехвърлянето на правото на собственост върху нея на литовския получател, за който по реда на Регламента за административно сътрудничество било установено, че е липсваш търговец, без активи, персонал и неосъществяващ търговска дейност. Липсвали доказателства за търговски отношения между РЛ и литовския получател, както и за правна връзка между превозвача на стоките и получателя, не била доказана добросъвестността на жалбоподателя. С потвърждаващото РА решение на ДДОДОП се оспорва достоверността на съдържанието на представените международни товарителници и по-специално подписването и подпечатването им от получателя на стоката, поради обстоятелството, че печатът на това дружество е бил наличен в България при подписване на договори.

За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд много подробно е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства като при обосновани фактически изводи правилно е приложил материалния закон.

Съдът обосновано е приел, че е установено условие на доставките по седемте фактури FCA village Manole (Free Carrier франко превозвача) - това условие е записано в процесните инвойси, потвърдено е от разпитаната свидетелка и обясненията на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел за доказано, че правото да се разпорежда като собственик със стоките е прехвърлено на получателя на доставките и доставените стоки са поставени на разположение на получателя на доставката (който е регистриран за целите на ДДС в друга държава-членка) от доставчика по силата на договор за продажба.

Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че посочената клауза на договорите за доставки от Правилата Incoterms означава, че продавачът има задължението да достави стоката на превозвач, определен от купувача като когато натоварването на стоката става, като в случая, в база на продавача, защото е налице уговорено място [населено място], където е базата на жалбоподателя, то той е отговорен единствено за натоварването и предаването й на превозвача. В този момент е прехвърлено правото на собственост и риска върху стоката върху купувача. Няма нормативно основание ревизираното дружество да изисква от превозвача писмен договор между него и получателя на стоката, щом е доказано, че с представляващия литовското дружество е установен личен контакт и при това той е посочил именно извършилите превозите шофьори като лица, на които има доверие за транспорта на стоката. Предвид това, обосновано първоинстанционният съд е приел, че добросъвестността на изпращача на стоката е доказана.

Обоснован е и фактическият извод на първоинстанционния съд, че процесната стока е напуснала физически територията на България. В съгласие със задължителното тълкуване на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е представил изискваните от националния закон транспортни документи за доказване на посочения факт с правно значение, които имат всички изисквани реквизити. Едва в мотивите на потвърждаващото РА решение на ДДОДОП се изразяват съмнения, че може би документите не са валидно подписани и подпечатани от получателя на стоката, оспорване на подписите на товарителниците не е направено и пред съда по същество. Не е във властта на ревизирания изпращач на стоката да проверява предварително, разполага ли получателят с активи и персонал, за да се приеме, че е действителен получател на стоката. При липсата на задължителен граничен контрол между Румъния и България, което не се оспорва, надценени от страна на приходните органи са свиделстващите документи от страна на румънската администрация, кое транспортно средство е преминало въпросната граница.

Първоинстанционното решение в посочената част следва да остане в сила.

По касационната жалба на ЕТ

1. Жалбата е основателна относно частта на решението, с която е отхвърлена жалбата против РА, в частта му, на отказ за освобождаване от ДДС на ВОД от 06.09.2017г. , в резултат на което за този данъчен период на РЛ са установени задължения за ДДС в размер на 997,47 лв. главница и 176,15 лв. лихви.

Според съда решаващо доказателство, че стоката по тази доставка не е доказано да е напуснала физически територията на страната е отговорът на румънската данъчна администрация, даден по реда на административното сътрудничество, към който е приложено сканирано копие на транспортен документ, издаден от свързано с РЛ друго лице като изпращач на стоката. Като се има предвид безспорно установеното, че двете свързани лица са били доставчици по ВОД на тютюн и те са товарили стоката от склад на РЛ в [населено място], житейски логично е да се приеме, че липсва пречка на провереното при административната проверка превозно средство да е натоварена стока и от двамата доставчици. Необосновано, при това, съдът е приел, че прилагането към отговора на румънската администрация на сканирано копие на товарителница с изпращач Валтабак ЕООД опровергава съдържанието на процесната товарителница с изпращач ревизираното лице. В крайна сметка, за обсъжданата доставка са събрани абсолютно същите доказателства като тези, въз основа на които РА е отменен за останалите седем фактури.

Решението в тази част подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което РА бъде отменен в посочената част.

2. Касационната жалба е неоснователна относно частта от РА, с която е бил увеличен счетоводният финансов резултат на търговеца за 2014 г. и за 2015 г. по реда на чл.78 от ЗКПО, във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от ЗСч и СС18 за сумите съответно в размер на 21 504,58 лева и 19 804,54 лева.

Не е било спорно, че РЛ е получател на доход от лихви по сключени между него и свързаните с него Валтабак ЕООД и Валинвест-99 ЕООД договори за заем. Не е спорен размерът на дохода, спорът се състои в това как следва да се отчете въпросният приход като текущ приход или като финансов приход за бъдещи периоди, както е постъпил ревизираният търговец.

При безспорно установените факти, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл.78 ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Съгласно 2 от Счетоводен стандарт (СС) 18 Приходи, приход е брутният поток от икономически ползи през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Според 5.1 от СС 18 приходът се признава, когато: е вероятно предприятието да има икономически изгоди, свързани със сделката; сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; вероятните разходи или тези, които ще бъдат направени могат да бъдат надеждно измерени; приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените разходи (принцип на съпоставимост на приходи и разходи). Според 8. 1 от СС 18 приходът, създаден от ползването на активи на предприятието (каквито са и паричните средства) от други лица във вид на: лихви, лицензионни възнаграждения, такси и дивиденти, се признава, когато сумата на приходите може да бъде надеждно изчислена и предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката. В конкретния случай, предприятието на ЕТ има икономическа полза от сделките, тъй като се очаква плащане по договорите за заем. Сумата на прихода може да бъде надеждно оценена, тъй като размерът и начинът на изчисляване на лихвата са конкретно посочени в договорите, като са известни и лихвоносните активи вземанията. Първоинстанционният съд е съобразил трайната съдебна практика на ВАС, според която, на основание 8.2. а вр. 8.1. от СС 18 приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви се признава текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. От посоченото следва, че приходът от лихви трябва да се начислява текущо пропорционално на договорения срок, независимо от начина на договаряне на падежа на лихвите (месечен, годишен или еднократно на датата на падежа на главницата). В този смисъл са Решения на ВАС по адм. д. №№ 11413/2012г., 111/2015г. и 2357/2016г.

3. Касационната жалба е неоснователна относно частта на решението, с която е отхвърлена жалбата против частта на РА, с която не е признат деклариран преотстъпен данък за 2014 г. и за 2015 г. по реда на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.189б и чл.167, ал.1 от ЗКПО.

Съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. Съгласно чл.189б, ал.1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, когато са изпълнени кумулативно изискванията по чл.189б, ал.2 от ЗКПО. Общо изискване за преотстъпване на корпоративен данък е предвидено в чл.167, ал.1 от ЗКПО. Разпоредбата регламентира, че се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Алинея втора предвижда, че изпълнението на изискването по ал.1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

В РА е констатирано, че съответно към 31.12.2014 и 31.12.2015г. РЛ е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, установени с ревизионни актове съответно от 24.01.2013г. и от 07.08.2013г.

Жалбоподателят е подържал, поддържа и в касационната жалба, че доколкото първият ревизионен акт е обявен за нищожен, а вторият само частично потвърден след оспорване по съдебен ред, приключило с влязло в сила съдебно решение, установените задължения са били намалени, а тъй като РЛ е платило задълженията си по ревизионните актове доброволно, на практика, се е получило така, то е надплатило публичните вземания по тези ревизионни актове за времето, през което те са били оспорвани и това станало основание за извършено прихващане с АПВ, но едва през 2017 г. и през 2018 г., поради което необосновано е прието, че към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. търговецът имал подлежащи на принудително събиране публични задължения по тези ревизионни актове.

Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че към 31.12 съответно 2014 и 2015г. търговецът е имал подлежащи на принудително събиране публични задължения, което е пречка за преотстъпване на корпоративен данък.

Съдът е съобразил практиката на ВАС, съгласно която дали е предприето действие по принудителното събиране на установено публично задължение е въпрос, който е неотносим към приложението на разпоредбата на чл.167 от ЗКПО. Посочената разпоредба не съдържа изискване за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, по която срокът да е изтекъл ( в този смисъл Решение № 5276/2017 г. по адм. дело № 3424/2017 г., Решение № 6262/2017 г. по адм. дело № 2813/2017 г. и Решение № 4079/2019 г. по адм. дело № 1625/2018 г. на ВАС и др.).

Съдът е взел предвид следните безспорно установени факти : С РА № 16-161302502 от 07.08.2013 г. на ЕТ са били установени допълнителни задължения за ДДФЛ за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. ; за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2008 г. При оспорването на РА по съдебен ред с Решение № 2593 от 18.12.2015 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д.№ 1566/2015 г. са потвърдени установените с този акт задължения за осигурителните вноски, а задълженията за данък по ЗДДФЛ са изменени чрез намаляването им. Решението на Административен съд Пловдив е потвърдено от ВАС с Решение № 8948 от 10.07.2017 г. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.127 от ДОПК установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а след изтичането на срока по ал.1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Обсъжданият ревизионен акт е бил връчен на жалбоподателя през 2013 г., когато съобразно с решението по адм. дело 1655/2015 г. на Административен съд Пловдив е било образувано първото съдебно производство по обжалването на този ревизионен акт. Установено е също, че изпълнението по този ревизионен акт не е било спирано. Обосновано, при това, първоинстанционният съд е приел, че установените с ревизионния акт от 07.08.2013 г. задължения на едноличния търговец са били подлежащи на принудително изпълнение към 31.12.2014 г. и съответно към 31.12.2015г., доколкото от доказателствата по делото се установява, че същите не са били погасени нито към края на 2014г., нито към края на 2015 г.

Съдебната практика на ВАС, на която се позовава касаторът разрешава различни от фактическа страна от настоящия спорове. По адм. д.№ 1998/2019г. на ВАС от фактическа страна е било установено със заключение на експертиза, че към 31.12.2015г. (релевантният момент за преценка за наличие на подлежащи на принудително събиране публични задължения) по дебитната сметка на задълженото лице са налични надвнесени и необвързани плащания в общ размер на 6 610,44 лева, акумулирани към 31.12.2015 г., т. е. повече от дължимите за погасяване на определените му по основание и размер публични задължения въз основа на собствената му декларация. Аналогично, по адм. д.№ 8706/2017г. на ВАС със заключение на счетоводна експертиза е установено, че към 31.12.2014г. в данъчната сметка на ревизираното лице са отразени задължения за лихва за ДДС и лихва върху авансов данък по ЗДДФЛ за третото тримесечие на 2014г., като по същата сметка са налични надвнесени и необвързани плащания в общ размер на 269,68 лева, акумулирани през м. януари, февруари и юли 2007г., с оглед на което към 31.12.2014 г. по сметката практически са налични 262,82 лева повече от дължимите 6.86лв.

За разлика от тези случаи, в настоящия случай, до влизане в сила на решението на Административен съд Пловдив, с което са намалени публичните задължения на търговеца по РА от 07.08.2013г., което е станало с постановяване на решението на ВАС от 10.07.2017г., цялата сума на установените с РА публични задължения е била дължима от РЛ, а в същото време към релевантните моменти 31.12. съответно 2014 и 2015г. не е установено да е имало надвнесени суми, с които да е можело да се извърши прихващане. Последното обстоятелство е потвърдено от приетото без оспорване заключение на счетоводната експертиза, което първоинстанционният съд подробно е обсъдил.

4.Накрая, неоснователно е касационното оплакване във връзка с необлагаем характер на субсидията, получена от едноличния търговец през 2014г. в размер на 362 705,61 лв. от ДФ Земеделие на 28.04.2014 г. с основание национално доплащане на тютюн.

Съгласно чл.3 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн (НДТ) имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), и продължават да извършват земеделска дейност. Помощта по схемата за национални доплащания за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал.1 (2007г.-2009г.) съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Ф. Т.

Не е било спорно, че РЛ е получило въпросната сума на посоченото основание. Спорно е било дали това плащане се отнася за 2009 или предходна година, за да попадне в хипотезата на преходното правило на 9а от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, в сила от 01.01.2015 г., според което доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2014 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години.

Първоинстанционният съд подробно е анализирал промените в нормативната уредба и е тълкувал правните норми, съгласно цитираната от него съдебна практика на ВАС.

Обосновано съдът е приел, че извършеното плащане през 2014 г., съгласно представените уведомления от ДФЗ, съставлява такова по подадено от земеделския производител заявление по схема преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ), като касае кампания 2013. Безспорно е, че кампаниите са годишни. От приложените по делото копия на извлечения по конкретните заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на търговеца се вижда, че всяко от тях касае конкретна кампания по години, като в повечето случаи плащанията по тях са се извършвали в годината, следваща годината на съответната кампания, така, както се установява и по отношение на жалбоподателя, подал заявление през месец май 2013г. за кампания 2013, във връзка с което е получил НДТ на 24.04.2014 г.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочването на годините 2007 г. -2009 г. касае период, сочен като референтен или базов такъв, имащ значение за определяне правото на подпомагане по схемата и съответно изчислението на размера на помощта по схемата, но това не означава, че плащането по нея е за 2009 г. или предходна година. Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, към която препраща чл.16 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. относно реда за подаване на заявленията и според която заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. В случая, безспорно е, че е подадено от страна на земеделския производител заявление за подпомагане по посочените схеми и мерки е подадено през 2013 г. и е съответно за кампания 2013 г. Никакви доказателства в подкрепа на тезата, че става дума за забавено плащане за 2009 или предходна година не са представени.

При този изход на процеса, едноличният търговец следва да заплати разноски по компенсация юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на Националната агенция по приходите в размер на 3 259,34лв.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 и чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1477 от 14.07.2021г. по адм. д.№ 3630 по описа за 2019г. на Административен съд Пловдив, поправено с Решение №1556 от 23.07.2021г. по същото дело, само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Едноличен търговец (ЕТ) В.-99-В. Б., [ЕИК], против Ревизионен акт № Р-16001619000409-091-001/09.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 628/31.10.2019 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - гр. Пловдив, в частта му, с която за данъчен период м.09.2017г. на търговеца са установени задължения за ДДС в размер на 997,47 лв. главница и 176,15 лв. лихви, като вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ по жалба на Едноличен търговец (ЕТ) В.-99-В. Б., [ЕИК], Ревизионен акт № Р-16001619000409-091-001/09.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 628/31.10.2019 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - гр. Пловдив, в частта му, с която за данъчен период м.09.2017г. на търговеца са установени задължения за ДДС в размер на 997,47 лв. главница и 176,15 лв. лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1477 от 14.07.2021г. по адм. д.№ 3630 по описа за 2019г. на Административен съд Пловдив, поправено с Решение №1556 от 23.07.2021г. по същото дело, в останалата му част.

ОСЪЖДА Едноличен търговец (ЕТ) В.-99-В. Б., [ЕИК] да заплати по компенсация на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 259,34лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА