Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение от 28.01.2009 г., постановено по адм. д. № 682/2008 г. Административен съд гр. М. е отхвърлил жалбата на В. Г. Г. от с. Р., община В., обл.Монтана срещу заповеди № 432/29.09.2008 г. и № 433/29.09.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Л., потвърдени с решение № 9102-75/16.10.2008 г. на директора на регионална дирекция за социално подпомагане гр. М., като неоснователна.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от В. Г. Г. с молба да бъде отменено. Твърди, че е пътувала в чужбина на гости на дъщеря си и на нейни разноски.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от легитимирано лице и допустима, а по същество за неоснователна.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение, а по същество, за неоснователна.

В мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички релевантни за спора факти. Съдът е обосновал правния си извод за законосъобразност на оспорените административни актове, тъй като по делото безспорно се установява, че касаторката е пътувала зад граница в рамките на 12 месеца преди отпуснатата й социална помощ. Това обстоятелство е изключващо правото за получаване на социална помощ и изрично е залегнало в чл. 11, т. 7 от ППЗСП, а разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД07/5 от 2008 г. препраща към условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, на които следва да отговарят лицата, желаещи да бъдат им бъде отпусната целева помощ за отопление.

Съдът е изложил подробни съображения защо не кредитира представената от дъщерята на касаторката декларация, че пътуването е било извършено на нейни разноски. От друга страна, ако действително жалбоподателката е била финансирана от дъщеря си за това пътуване, то това от своя страна е друга пречка за получаване на социална помощ от държавата. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП, социални помощи се получават от лица, по отношение на които са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и възможност за финансова помощ от лицата, задължените по закон да ги издържат, каквито са децата спрямо родителите си.

Лицата, кандидатстващи за социални помощи за отопление, следва да отговарят на всички кумулативно предвидени условия от чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Изискването на чл. 11, т. 7 ППЗСП лицето да не е пътувало зад граница на собствени разноски, е императивно и след като Георгиева не отговаря на това условие, правилно е била лишено от целева помощ.

По изложените съображения не са на лице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено при спазване на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.01.2009 г., постановено по адм. д. № 682/2008 г. по описа на Административен съд гр. М.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. М.П.