Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. К. от гр. А. против Решение №1741/24.11.2020 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №1823/2020 г., с което съдът отхвърлил жалбата му срещу Решение №Ц2153-03-35 от 23.07.2020 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна (ТП на НОИ – Варна), с което била оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №[номер] от 19.05.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) в ТП на НОИ - Варна, с което по заявление от 20.01.2020 г., считано от 07.05.2020 г. му била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 КСО.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 75, ал. 4 КСО, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното съдебно решение и за отмяна на порочния административен акт.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – Варна не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на административния съд.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.
С Решение №1741/24.11.2020 г. по адм. дело №1823/2020 г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на К. К. срещу Решение №Ц2153-03-35 от 23.07.2020 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна, потвърждаващо Разпореждане №[номер] от 19.05.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Варна, с което по заявление от 20.01.2020 г., считано от 07.05.2020 г. му била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 КСО.
При постановяване на решението съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на относимите материални разпоредби и в съответствие с целта на закона. Относно спорния по делото въпрос, свързан с материалната законосъобразност на решението на административния орган, се е аргументирал с правилното приложение на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО от страна на директора на ТП на НОИ – Варна. Лицето е придобило право на пенсия при условията на чл. 74, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 72 КСО на 07.05.2020 година.
Това била последната дата, на която К. внесъл осигурителните вноски, за да се изпълни условието за петгодишен общ осигурителен стаж, с оглед придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и съобразно чл. 9а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 3 КСО.Аистративният съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че предпоставка за забавеното изплащане на осигурителните вноски било въведеното извънредно положение, както, и че вина за забавата му за плащане, имал и административният орган. Съдът заключава, че директорът на ТП на НОИ - Варна вярно е приел, че Разпореждане №[номер]/19.05.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на ПОИ - Варна е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният административен съд надлежно и аргументирано е изяснил правния спор от фактическа страна, след като е установил относимите за казуса обстоятелства. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение.
Съобразно данните по делото К. К. е подал заявление до ТП на НОИ – Варна с вх. №2112-03-48 и вх.№2112-03- 49 от 20.01.2020 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съдът е приел, като се е позовал на Експертно решение №3135 от заседание 140 на 05.11.2019 г. състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, че К. има определени 50 % ТНР, а началната дата на инвалидизиране е 06.11.2014 година. Срокът на определения от органите на медицинската експертиза процент на трайно намалена работоспособност е до 01.11.2022 година.
Отчетено е, че общият осигурителен стаж на лицето до датата на инвалидизирането е бил изчислен на 04 г. 10 м. 18 дни. С издадени Удостоверения от ТП на НОИ – Варна съдът е констатирал, че жалбоподателят е внесъл последователно във времето осигурителни вноски за осигурителен стаж на 09.01.2020 г., на 23.01.2020 г. и на 07.05.2020 година. След осъщественото плащане от страна на К., с Разпореждане №[номер]/прот. №94 от 19.05.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Варна, му е била определена на основание чл. 74, ал. 1 КСО и съответно отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 07.05.2020 г., в минимален размер - 186.52 лева, съгласно чл. 75, ал. 4 КСО, до определянето на действителния й размер.
Разпореждането е било обжалвано от К. К. пред по - горестоящия административен орган, който и на основание чл. 117, ал. 3 КСО се е произнесъл с Решение №Ц2153-03-35 от 23.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Варна. Мотивите на органа досежно определяне на началната дата, от която се дължи пенсията са съобразени с обстоятелството, че лицето е придобило право на пенсия при условията на чл. 74, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 72 КСО.
Според приетите за установени фактически обстоятелства, това била датата, на която лицето заплатило и последната част от следващите се осигурителни вноски, съответно било изпълнено изискването за наличие на общ осигурителен стаж до датата на инвалидността в размер на 5 години, съобразно нормата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. Съгласно нея осигурените лица, които към датата на инвалидизиране са навършили 30 години, придобиват право на лична пенсия за инвалидност при 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Началният момент на инвалидизирането на К. К. е от 06.11.2014 г. съобразно приложеното по делото Експертно решение №3135/05.11.2019 година на МБАЛ „Св.Анна - Варна“ АД.
С подаденото заявление от 20.01.2020 г. К. по същество е направил и искане за зачитане на допълнителен осигурителен стаж, с оглед придобиване правото по чл. 74, ал. 1 КСО. При осъществената проверка на приложените към заявлението документи пенсионният орган е констатирал, че съобразно Удостоверение вх. №2112-03 48//9/10.03.2020 г., издадено от осигурителя „Симеко еко“ АД, са посочени периодите, от които ще се изчислява пенсията, брутното трудово възнаграждение, а така също в него се съдържа и изричен запис, че за посочените периоди са били внесени осигурителните вноски, в съответствие с чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 46 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Справки са били направени и в Териториално поделение на ДГС "Булавто" АД относно изясняване на осигурителния стаж на лицето.
Органът е зачел и осигурителните периоди за положен труд в държава от Европейския съюз. Видно от представената с административната преписка справка за Осигурителни периоди, издадена на основание чл. 1, чл. 6, чл. 52 и чл. 57 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, общата продължителност на осигурителните периоди на К. в Германия възлиза на 1 м. и 22 дни.
Според съдържанието на Разпореждане № [номер]/19.05.2020 г., на лицето е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 07.05.2020 г. - датата, на която К. К. е внесъл осигурителните вноски за недостигащия му осигурителен стаж до изискуемите се пет години. При постановяване на това разпореждане правилно административният орган е изследвал наличието на законовите предпоставки за издаването му, а именно с оглед навършената възраст на лицето - над 30 години, наличието на 5 години осигурителен стаж и документ, издаден от компетентните органи по оценка на работоспособността, удостоверяващ вид и степен на увреждане - с 50 и над 50% т. н. р.
Съобразявайки фактите по делото, първоинстанционният административен съд вярно е преценил, че в случая необходимият осигурителен стаж от 5 г. е бил наличен едва след заплащането от лицето на осигурителните вноски за 01 м. и 12 дни на 07.05.2020 г., от която дата е определено и да се изплаща пенсията. За да се придобие посоченото материално субективно право, за лицето е необходимо да е настъпила трайна неработоспособност с 50% или повече, в резултат от общо заболяване, както и да е изпълнено изискването за наличие минимално изискуемия се стаж и възраст по чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО.
Обосновано първоинстанционният административен съд е достигнал до извод че Р. Б не е възпрепятствала или забавила разпореждането за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. и с оглед въведеното извънредно положение за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 година. Правилно съдът се е позовал на предвиденото в чл. 3а, ал. 1, т. 1 и т. 2 КСО. Според чл. 3а, ал. 1, т. 1 (Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) КСО при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Р. Б нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави четвърта - осма спират да текат. В случая при заплащане на осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 3 КСО няма ограничение за нормативно установен срок за внасянето им. Видно от чл. 9а, ал. 3 КСО внасянето на осигурителните вноски става по банков път.
Логично издържан е правният довод на административния съд, че признаването на осигурителен стаж, недостигащ на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, не е сред мерките въведени с чл. За от КСО или ЗМДВИП. В допълнение, съдът е съобразил, че Разпореждане №[номер] по Протокол №41/27.02.2015 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, в което е посочено, че на К. не му достига необходимия осигурителен стаж, за да придобие право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е било известно на адресата, много преди дата 13.03.2020 година. След като е узнал, че с Разпореждането от 27.02.2015 г. на Ръководител „ПО“ не притежава необходимия осигурителен стаж, той е имал възможността да предприеме действия да набави същия, което е сторил едва на 07.05.2020 г., от който момент му е признато право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
На жалбоподателя не е било ограничено правото му да заплати следващите се осигурителни вноски в хипотезата на чл. 9а, ал. 1 и ал. 3 КСО, защото на основание чл. 3а, ал. 1, т. 2 КСО в същата редакция, при обявеното извънредно положение в страната всички заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии е следвало да се подават по електронен път по реда на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор. Ето защо, правилен е изводът на административния съд, че К. К. е имал правна възможност, предвид извънредната обстановка в страната от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. да подава заявления до институции по електронен път.
По тези съображения следва да се приеме, че административният съд правилно е заключил, че органът е зачел продължителността на осигурителния стаж на лицето, като е изследвал и съобразил правопораждащите факти, относими за законосъобразното разрешаване на правния спор.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Налага се следователно извод, че първоинстанционното съдебно решение не е необосновано.
По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1741/24.11.2020 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №1823/2020 година.
Решението е окончателно.