Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от О. Р, чрез упълномощената адв. Д. В., срещу Решение № 1076 от 07.08.2020 г., постановено по адм. д. № 656 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2020 г. С него е отхвърлена жалбата на О. Р срещу Заповед № РД-09-09 от 13.02.2020 г., издадена от областния управител на О. Б, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ) е отказано приемането на дарение на язовир с площ 534.410 дка, представляващ имот № 000093 в землището на с. Р., актуван с Акт за публична общинска собственост № 2675/03.12.2013 г. на О.Р.Н с това, О. Р е осъдена да заплати на Областна администрация Бургас сума в размер на 500, 00 лв., представляваща разноски за водене на делото.

В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател изводът на съда, че процесният имот, собственост на О. Р, представляващ част от воден обект, не съставлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ, е неправилен и необоснован. Обръща внимание, че според изричното изявление на вещото лице Б. в проведеното съдебно заседание на 20.07.2020 г., заедно двата имота (№ 000093 и № 000094) представляват язовир по смисъла на цитираното определение по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, макар язовирната стена, преливникът и изпускателят да попадат извън посочените два имота. Специално акцентира върху обстоятелството, че макар и О. Р да не е собственик в цялост на земята, върху която е разположен...