Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по две касационни жалби против решение № 220 от 27.06.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 396 от 27.09.2019 г.,. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка №253/20.07.2020 г. постановени по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд отм. а Загора.
С касационната жалба на „ИТМ груп – 2015“ ЕООД се оспорва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р- 16002418001009-091-001 от 18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, поправен с РА № П-16002418198916-003-001 от 13.11.2018 г., потвърден с Решение № 658 от 19.11.2018 г. на директора на Дирекция „О”ЕООД. По делото е представен договор за наем от 01.06.2016 г., сключен между „ИВА 1 – П. И. “ ЕООД, в качеството на наемодател и „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД - като наемател, съгласно който наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване своите недвижими имоти, подробно описани в договора срещу определената в договора наемна цена, както и паркоместа. Според договора наетият имот ще се ползва от наемателя за офис и паркоместа. Правилно е прието от съда, че наетото помещение е използвано за офис, което обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания свидетел. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е развивало търговска дейност и с чуждестранни контрагенти, като в този офис са провеждани бизнес –срещи и са се договаряли сделки с клиенти, което води до извод, че имотите са използвани от фирмата във връзка с дейността й. Правилно е прието от административния съд, че обстоятелството, че „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД е регистрирано на адрес на управление в гр. К., в което населено място е седалището и на други негови контрагенти, не опровергава възможността за ползване и на офис в различно от гр. К. населено място във връзка с администриране на търговската му дейност.
В процесните фактурите стоките са описани подробно по вид, размери, брой, единична и обща цена. Индивидуализиращите белези на стоките, посочени във фактурите, съответстват на тези в приемо-предавателните протоколи, съставени към фактурите. Съставените приемо-предавателни протоколи, удостоверяват предаването на стоките от представител на дружеството – продавач и съответно тяхното получаване от представител на дружеството – купувач. Налице са доказателства за транспортирането на стоките, от кои лица и с какви транспортни средства са били осъществени превозите. В тази съдът е обсъдил съвкупно всички гласни и писменни доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че доставките са реални. От извършената проверка по време на ревизията и от заключението по ССЕ, по несъмнен начин е установено, че цената на стоките – предмет на фактурираните доставки, е била платена в брой от купувача и получател по доставките - „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД и спорните стоки се намират в склада на ревизираното лице.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че по отношение на осъшественият транспорт на стоките, съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на синът на жалбоподателя, тъй като са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а” от ДР на ДОПК.Сте показания кореспондират на всички събрани по делото доказателства и съдът правилно ги е кредитирал. Относно доставките от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, съгласно заключението по ССЕ стоките, закупени по фактура 20 от 11.12.2017 г., са били транспортирани от „Девиал“ ЕООД. По делото е представена фактура № 162 от 14.12.2017г. и товарителница за извършения превоз. За доставките по останалите фактури е представен сключен договор за услуга с Т. М. от 13.11.2017г. за транспорт на стоки от обекти на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД до базата на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД в гр. К..
Решението е валидно, допустимо и правилно в горепосочената част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора решението е правилно и следва да бъде оставено в сила и в частта, с която на ревизираното лице са присъдени разноски по делото.
По подадената касационна жалба срещу определение № 253/20.07.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка:
Обжалването на решението за поправка е свързано с установеното според касатора несъответствие в съдебния акт след поправката му, между частта, с която е уважена жалбата на дружеството и тази, с която е отхвърлено обжалването. По изложените по - горе мотиви настоящият състав намира, че задълженията по РА №№ Р- 16002418001009-091-001 от 18.09.2018 г. са определени незаконосъобразно и същият следва да бъде отменен и в частта, в която обжалването е отхвърлено. Ето защо, твърденията за несъответствие между отменените и потвърдени данъчни задължения на ревизираното дружество не следва да се обсъждат. По частната жалба:
С определение 540 от 28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. по описа на Административен съд – С. З, е отхвърлено искането на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив за изменение на решение № 220 от 27.06.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 396 от 27.09.2019 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд – С. З, в частта му за разноските. Подадената частна жалба е неоснователна. С решението за поправка на ОФГ е коригирано първоначално постановения съдебен акт, като е посочен размерът на лихвите. От поправения диспозитив на решението е била ясна волята на съда, че са отменени задължения в размер на 43 245 лв. и съответните лихви, а за задълженията в размер на 18 038.80 лв. главница и лихви в размер на 3 789 лв. жалбата е отхвърлена. Искането за допълване на решението е било неоснователно. С оглед крайния изход по делото и мотивите за реалност на доставките по фактури №59 от 01.06.2016 г. и № 61 от 20.07.2016 г. изложени в настоящето решение, основното решение следва да бъде коригирано и в частта за разноските, но поради промяна в резултата от обжалването.
Пред настоящата инстанция и двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят единствено на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Гладстон“ № 31, вх. „Д“, ет. 4, ап. 32, представлявано от И. М.. Пред първоинстанционният съд са представени доказателства за направени разноски в общ размер на 3 668 лв. С обжалваното решение на дружеството са присъдени разноски в размер на 2 568 лв., поради което с настоящето решение следва да му се присъдят допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 100 лв. Пред касационната инстанция са представени доказателства за направени разноски в общ размер на 2 602 лв. Въз основа на гореизложеното на ревизираното лице следва да се присъдят допълнителни разноски в общ размер на 3 702 лв., за двете съдебни инстнции. С оглед фактическата и правна сложност по делото, заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 220 от 27.06.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 396 от 27.09.2019 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка №253/20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд отм. а Загора, в частта, в която е отхвърлена жалбата на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД, срещу РА № Р- 16002418001009-091-001 от 18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, поправен с РА № П-16002418198916-003-001 от 13.11.2018 г., потвърден с решение № 658 от 19.11.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, в частта относно установените задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 18 038.80 лева и прилежащите лихви в размер на 3 789.50 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 038.80 лв по фактури № 59 от 01.06.2016 г. и № 61 от 20.07.2016 г., издадени от „ИВА 1-П. И.“ ЕООД и в ЧАСТТА, в която „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 711 (седемстотин и единадесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № Р- 16002418001009-091-001 от 18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, поправен с РА № П-16002418198916-003-001 от 13.11.2018 г., потвърден с Решение № 658 от 19.11.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, в частта относно установените задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 18 038.80 лева и прилежащите лихви в размер на 3 789.50 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 59 от 01.06.2016 г. и № 61 от 20.07.2016 г., издадени от „ИВА 1-П. И.“ ЕООД.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220 от 27.06.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 396 от 27.09.2019 г. и с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №253/20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд отм. а Загора, в останалата му част.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Гладстон“ № 31, вх. „Д“, ет. 4, ап. 32, представлявано от И. М. сумата на 3 702 (три хиляди седемстотин и два) лева, разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.