Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. О. от гр. В. срещу решение №1262/31.08.2020 г., постановено по адм. дело №3359/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът кмет на район "Одесос" при О. В, чрез юрк. М. излага в писмено становище доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски - юрк. възнаграждение.

Ответницата Т. И., чрез адв. Л., в писмено възражение по касационната жалба и защита, ангажира становище за законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски - адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 199/07.11.2019 г. издадена от и. д. кмет на Община-Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Санитарен възел-баня и тоалет“, находящ се в гр. В., в имот с идентификатор 10135.1501.1099, /УПИ ХІV-6/, кв. 337 по плана на ІХ-ти м. р. на гр. В., [улица], Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган за безспорно установен незаконен строеж, без строителни книжа и съгласие на съсобствениците в имота, през 1992г., на място...