Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на главния архитект на О. Н и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД против решение № 1312 от 13.10.2020 г., постановено по адм. д. № 174/2020 г. по описа на Административен съд гр. Б..

Първият касатор навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК и моли за отмяната му.

Вторият касатор - Българска телекомуникационна компания“ ЕАД навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – С. С. и С. Г., в писмено становище, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците - Н. Н. и В. М. не изразяват становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя разрешение за строеж № 222/27.08.2019 г., издадено от главния архитект на О. Н, за строеж „Приемно-предавателна станция за глас и/или данни на „БТК“ ЕАД-ВS 3197“, разположен на покрива на жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 51500.503.400.2 по КК на гр. Н. с възложител „БТК ЕАД“.

За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 168, ал. 4 АПК отм. , тъй като жалбоподателите С. С. и С. Г., в качеството им на заинтересувани лица, не са уведомени за започналото административното производство по издаване на оспореното разрешение за строеж и не са участвали в същото, поради което и на основание чл. 168, ал. 5 АПК отм. отменя оспорения административен акт.

Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, срещу подлежащ на оспорване административен акт и от лица с правен интерес от оспорването.

Доводите в касационната жалба на главния архитект на О. Н, че С. С. и С. Г. не са заинтересувани лица т. е. за същите не е налице правен интерес от обжалването, са неоснователни. С влязло в сила определение, постановено по адм. д. № 3757/2020 г. по описа на Върховния административен съд въпросът за допустимостта на жалба е разрешен, като изложените мотиви се споделят и от настоящия състав на Върховния административен съд.

Обжалваното решение е неправилно поради промяна в процесуалния закон.

Действително С. С. и С. Г. не са уведомени за започналото административно производство и не са взели участие в същото, но разпоредбата на чл. 168, ал. 5, във връзка с ал. 4 АПК, която е с процесуален характер и на която съдът се е позовал, за да постанови решението си, е отменена и към настоящия момент не е действащо право. В обжалваното решение не са изложени мотиви, обосноваващи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в съответствие с константната съдебна практика в тази насока, както и липсват мотиви относно съответствието на оспореното разрешение за строеж с материалния закон и с целта на закона. Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1312 от 13.10.2020 г., постановено по адм. д. № 174/2020 г. по описа на Административен съд гр. Б..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.