Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: Д. П. Е. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 10417 / 2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр.София, срещу решение №3475/28.05.2021 г. постановено по адм. д.№11757 по описа на Административен съд София град за 2018 г., с което е отменен ревизионен акт №Р-22221017004874-091-001/22.03.2018 г. поправен с ревизионен акт за поправка /РАПРА/ № П-22221018058501-0003-001/29.03.2018 г. издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта, в която е потвърден с решение №806/11.06.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София.

Според изложеното в касационната жалба, са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановеното съдебно решение. Неправилно съдът е приел, че ревизираното лице е доказало, че процесните стоки и материали са използвани в независимата му икономическа дейност. Макар да са изложени твърдения в този смисъл, не са представени доказателства във връзка с тези твърдения.

Доставките във връзка с които са установени задължения на Геофото системсЕООД са на стоки и материали вложени в закупен от дружеството през 2015 г. недвижим имот представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, готова на груб строеж, намираща се в УПИ V-52, кв.3, по плана на гр.София, местност в. з. Панорамен път-специални нужди - Беловодски път, ул. Балканска война. Със закупените стоки, предмет на процесните фактури не е увеличавана стойността на актива.

Въпреки поискания от органите по приходите достъп до имота, такъв е отказан, като ревизираното лице сочи, че ревизията е следвало да приключи на 02.01.2018 г. и след този срок не могат да бъдат предприемани никакви процесуални действия.

Липсват доказателства за наличието на пряка и непосредствена връзка между получените доставки и извършените от дружеството последващи облагаеми доставки. Не са представени доказателства за последващо разпореждане със стоките, както и същите не са налични към момента на ревизията. Ето защо решението на АССГ, в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

О. Г. системс ЕООД, чрез процесуалният си представител в проведеното по делото открито съдебно заседание и в приложен отговор по касационната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна.

При обжалването пред съда са представени достатъчно доказателства, които изобщо не са обсъдени в касационната жалба. Тя изцяло преповтаря мотивите на решението на Директора на Дирекция ОДОП София и не държи сметка за събраните в хода на съдебното производство доказателства. Решението е правилно и обосновано, постановено е при подробно изследване на всички събрани доказателства както в ревизията, така и пред съда, обсъдени са изслушаните експертизи. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, поради което и същият следва да бъде оставен в сила.

Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък и писмени доказателства към него.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Спорният въпрос по делото е свързан с реалността на доставките по фактури издадени от четири гръцки дружества и едно българско -Профилинк ООД, който е решен правилно от съда. Изводите му са постановени след обсъждане на представените по делото доказателства, които са били част от ревизионната преписка и тези, които са събрани в хода на съдебното производство. Ответникът по касация е доказал по категоричен начин реалното извършване на фактурираните доставки.

Оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените твърдения за наличие на касационните основания и след извършена служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от съдебното решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА№Р-22221017004874-091-001/22.03.2018 г., поправен с РАПРА №П-22221018058501-003-001/29.03.2018 г. издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта, в която е потвърден с решение №806/11.06.2018 г. издадено от Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр.София, с който по отношение на Геофото системс ЕООД са установени следните задължения:

Според първоинстанционният съд ревизионният акт е издаден в установената писмена форма, мотивиран е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като съдържа и диспозитивна част в табличен вид с посочени основания, период и размер на установени данъчни задължения. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен.

При проверка на РА, относно неговата законосъобразност, съдът е приел за установено от фактическа и правна страна следното:

Спорът между страните се свежда до това дали Геофото системс ЕООД е упражнил правомерно правото на приспадане на данъчен кредит по издадените му фактури от четири гръцки дружества - HATZIGEORGIU S.A., LIOLIOS N.GEORGIOS KAI SIA O.E., PLACE PAPADOPULOS PANAGIOTIS TSOULFIDIS O.E. и тези издадени му от Профилинк ООД в общ размер на 212 320.15 лв. Разгледал е доставките по отделно, като е посочил всички относими и приложени към фактурите писмени доказателства и е обосновал краен извод за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Решението е мотивирано и с изслушаните по делото съдебно техническа и съдебно икономическа експертиза, съгласно които фактурираните стоки са вложени в закупена от дружеството през 2015 г. жилищна сграда в груб строеж.

Прието е, че категорично е доказано изпълнението на материално правните условия за възникване правото на данъчен кредит - доставчикът, както и получателят са данъчно задължени лица, получените стоки и услуги са използвани от ревизираното лице за нуждите на собствените му облагаеми сделки, дружеството притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните по чл.226 от Директива 2006/112/ЕО. Безспорно според съдебния състав е доказано реалното извършване на процесните доставки от съответните доставчици, основанията, стойността и плащанията по тях, получаването на предмета на всяка от доставките от страна на жалбоподателя и използването им за независимата му икономическа дейност.

Решението е правилно.

При извършената проверка на съдебния акт, настоящата инстанция намира, че не са налице сочините от касатора основания за неговата отмяна. Първоинстанционният съд е извършел пълна и всеобхватна преценка на събраните доказателства за реалност на спорните доставки и при обосновани фактически изводи правилно е приложил материалния закон.

При обжалването, касаторът е изложил мотиви, които са извън спорния предмет и не следва да бъдат обсъждани. Още при подаването на жалбата пред АССГ, ревизираното дружество е посочило, че обжалва ревизионния акт само частично: относно непризното право на данъчен кредит в размер на 212 320.15 лв. за м.10.2014 г.; м.11.2014 г.; м.11.2015 г. и м.12.2015 г. по доставки извършени от Профилинк ООД и реализирани ВОП от четири гръцки дружества. Това са рамките на спорното право определено според волята на жалбоподателя пред АССГ. Първоинстанционният съд се е произнесъл относно законосъобразността на ревизионния акт в частта, която е обжалвана. Посоченото в касационната жалба, че органите по приходите правилно са установили задължения на дружеството във връзка с издадена фактура от И. Х. ЕООД и допълнително начислен ДДС на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС във връзка с упражнено право на данъчен кредит по фактури за гориво е извън предмета на спора и няма отношение към правилността на съдебното решение.

При произнасянето си решаващият състав на АССГ правилно във връзка с предмета на обжалването е определил спорните въпроси и е обсъдил относимите към тези доставки доказателства във връзка с твърденията на страните. Съдът е издирил и правилно е приложил относимите за случая материалноправни норми с оглед предмета на процесните доставки на стоки и материали, съобразявайки доказателствената тежест в процеса и събраните в хода на ревизията и в съденото производство доказателства, в резултат на което е достигнал до правилни, логически издържани и обосновани правни изводи за материална законосъобразност на оспорения РА. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, касационната инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд.

За всеки от доставчиците е изследван въпроса относно това дали са налице предпоставките, за да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит - доставката да е реално извършена от данъчно задължено лице и предметът й да е използван в икономическата дейност на получателя за последващи облагаеми доставки. Това са материално-правните изисквания, които са налице според решаващият състав и неправилно с процесния РА на дружеството е отказано да бъде признато претендираното право.

По отношение на гръцките дружества също е посочено, че са намерени на посочените адреси, притежават валиден VIN номер, като към всяка от достваките е налице придружаваща документация. Не на последно място е установено, че доставените стоки са вложени в недвижим имот, който е вписан като актив на дружеството.

Необходимостта от установяване на реалното извършване на доставките като материално-правно изискване за съществуването на правото на приспадане е потвърдена многократно и в съдебната практика на Съда на ЕС, например в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, където е подчертано, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това ясно е казано и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Такава преценка в конкретния случай е извършена. За всеки от доставчиците на ревизираното лице пръвоинстанционният съд е изложил мотиви и е посочил въз основа на кои доказателства приема, че сделката е реално осъществена.

Изводите му се подкрепят и от заключенията на двете експертизи изслушани по делото. СТЕ установява, че доставените от Гърция стоки са вложени в имота. Сградата е вписана като ДМА в счетоводството на дружеството. Съгласно практиката на СЕС, след като данъчно задълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот в имуществото на предприятието, то се предполага до доказване на противното, че активът е свързан с икономическата дейност на данъчно задълженото лице /решение по дело С-153/11/. Дали е увеличавана неговата балонсова стойност или не, е без значение за признаване правото на данъчен кредит.

Неоснователно касаторът сочи, че решението е постановено при липса на доказателства относно реалността на доставките. Обстоятелството, че в хода на ревизията дружеството не е предоставило възможност на ревизиращите да извършат оглед в процесния имот не е основание да бъде прието, че фактурираните стоки доставени от четирите гръцки дружества и Профилинк ЕООД не са вложени в сградата. Това твърдение на органите по приходите е оборено успешно в хода на съдебното производство от ревизираното дружество.

Няма пречка доказателства за реалността на услугите да бъдат събирани и пред съда, съгласно чл.160, ал.1 ДОПК, съдът решава делото по същество. Това вменено задължение означава, че при произнасянето си съдът дължи да извърши цялостна преценка на сбраните както в хода на ревизията, така и пред него доказателства и да формира изводите си след обсъждането им по отделно и в тяхната съвкупност. Този анализ е извършен от първоинстанционният съд, като неоснователно касаторът сочи, че след като не е увеличена стойността на закупеният недвижим имот, то не може да бъде признато и обстоятелството, че доставените стоки и материали са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице.

По изложените съображения, за настоящият касационен състав се налага извод, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касационната жалба. От представените по делото доказателства в тази връзка, същите се доказани в размер на 3312 лв., съгласно приложени доказателства за тяхното плащане.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3475/28.05.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 11757/2018 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Геофото системс ЕООД, с [ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр.София, бул. едставлявано от Б. М.-управител, чрез П. Т.-пълномощник, сумата от 3312 лева, представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА