Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Г. – Г. А.“, представен от адв. К. К., срещу решение № 1357/24.09.2020 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 476 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 03/311/00953/3/01/04/01 от 15.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване на материалните предпоставки за разпоредената с акта правна промяна, тъй като ни бил допуснал сочените в акта нарушения и изпълнил точно задълженията си по договора с Разплащателната агенция, включително тези следващи от одобрения инвестиционен проект и бизнес плана към него. Отрича да е бил информиран, че дължи постигане на определени финансови резултати, както и за съществуването на годишни периоди на отчитане и проверка на резултатите. Отграничава целта на финансовата помощ за създаване на туристически обект с условия за предоставяне на туристически услуги от осъществяването на услугите и изразява убеждение, че няма задължение по договора за предоставяне на такива услуги. Според него съдът не е взел предвид заключението на ССЕ, от което се установява наличие на ръст на приходите, а това сочело на икономическа жизнеспособност на предприятието. Оспорва квалифицирането със съдебния акт на договора му с ДФЗ като административен. Черпи аргументи от понятието за „системно неспазване“ по дефиницията на Регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията, с която не се била съобразила администрацията при издаване на акта. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските...