Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т., чрез проц. представител адв. К., против решение № 1597 от 18 ноември 2020 г., постановено по адм. д. № 802/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Т. против заповед № РД 16-703/03 април 2020 г. на кмета на община П., с която на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Постройка с идентификатор 57491.501.302.4 по КККР“ на гр. П., находяща се в УПИ III, кв. 97 по плана на гр. П., с адрес [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи.

Неоснователен е основният касационен довод, изразяващ се в позоваване на изтекла давност по чл. 34 ЗАНН. В ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) не е регламентирана давност, след изтичането на която незаконните строежи да не могат да бъдат премахвани. Освен това производството пред органа не е административнонаказателно по ЗАНН, а е административно по АПК, поради което давността по чл. 34 ЗАНН не...