Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Е. В., срещу решение № 112 от 8.01.2021 г. по адм. дело № 8796/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменен, като незаконосъобразен отказът му за издаване на виза вид „С“ изх.№ ISВ20000033V от 2.03.2020 г. Твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна Ш. А., в представен писмен отговор чрез адвокат П. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Посочва, че съдът е формирал правни изводи, които кореспондират с фактите по делото и не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ш. А. против отказ изх.№ ISВ20000033V от 2.03.2020 г. на консулско длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, за издаване на виза вид „С“. Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващата твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал, 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на...