Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез упълномощения юрисконсулт Т., против решение № 173 от 20.08.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по административно дело № 85 по описа на съда за 2020 г., с което е отменен по жалба на Д. П. акт за прихващане или възстановяване № П-02002019171940-004-001 от 5.11.2019 г., поправен с решение № П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърдени с решение № 20/24.01.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при постановяване на оспореното решение съдът е обсъдил и се е произнесъл по неотносими към предмета на спора факти и обстоятелства, възникнали в период, за който не е сезиран - от 2007 г. до 2012 г., което е довело до недопустимо в тази част съдебно решение. По повдигнатия правен спор се е произнесъл, като е игнорирал онези негови аспекти, касаещи сроковете за установяване и възстановяване на претендирани суми, а също и такива свързани с изискуемост на публични задължения и поредност на тяхното погасяване. Според касатора, при формиране на крайните си изводи съдът неправилно е възприел и интерпретирал заключението на вещото лице по изготвените основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, не е отделил релевантните към спора по делото факти и обстоятелства, след което неправилно е приложил спрямо тях правилата на ДОПК, в резултат на което е формирал неверни правни изводи и е постановил необоснован и незаконосъобразен правен акт. Искането от съда е да постанови решение по същество, с което да отмени първоинстанционното решение и да потвърди издадения акт за прихващане или възстановяване, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските.

Ответникът - Д. П., чрез процесуалния си представител адвокат А., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представен писмен отговор и в дадения ход по същество и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК с доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02002019171940-004-001 от 5.11.2019 г., поправен с решение № П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г. за поправка на АПВ, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърдени с решение № 20/24.01.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП, с който на Д. П. е извършено прихващане на недължимо събрани здравно осигурителни вноски за 2013 г. по отменен от Върховния административен съд акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) в размер на 10 300, 80 лв. за погасяване на изискуеми публични задължения за здравно осигурителни вноски по подадена декларация обр. № 6 за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и задължения по изпълнително дело № 180464328/2018 г.

От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на обжалвания АПВ е образувано по подадено от Д. П. искане с вх. № 13130/10.10.2019 г. за прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани суми по АУЗД № 4762/27.01.2015 г., отменен с решение № 8157/27.06.2017 г. по адм. дело № 7559/2016 г. по описа на Върховния административен съд, за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, в размер на 6 675, 87 лв. по образувано изпълнително дело. С резолюция № П-02002019171940-ОРП-001/14.10.2019 г. е възложено извършването на проверка на Д. П. за задълженията му за осигурителни вноски за фонд държавно обществено осигуряване (ДОО), допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) и здравно осигуряване (ЗО) - за само осигуряващи се, и сметка за принудително изпълнение за периода от 1.01.2014 г. до 30.09.2019 г.

При проверката е констатирано, че във връзка с подадена от лицето годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. е издаден АУЗД № 4762/27.01.2015 г., с който са установени суми за довнасяне за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) като самоосигуряващо се лице за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. АУЗД № 4762/27.01.2015 г. е отменен с решение № 8157/27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 7559/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

От публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, е предоставена информация, че по отношение на Д. П. е образувано производство по принудително изпълнение № 180464328 и общият размер на задълженията към 5.11.2019 г. е 893, 16 лв., в т. ч. главница 485, 13 лв. и лихва 408, 03 лв. Извършена е справка за общите задължения на лицето, актуална към 5.11.2019 г., от която е видно, че задълженията за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ по изпълнителното дело в общ размер на 893, 16 лв. са по подадени от лицето декларации обр. № 6 за 2015 г. и 2018 г. Освен тях Д. П. има задължения към 5.11.2019 г. по подадена от него на 28.10.2019 г. декларация обр. № 6 за 2013 г. както следва: ДОО - главница 3 055, 87 лв. и лихва 1 711, 73 лв., ЗО - главница 1 909, 92 лв. и лихва 1 069, 83 лв. и ДЗПО-УПФ - главница 1 193, 70 лв. и лихва 668, 65 лв., общо 9 609, 70 лв.

Възложената проверка по прихващане или възстановяване е приключила с обжалвания АПВ № П-02002019171940-004-001 от 5.11.2019 г., поправен с решение № П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г. за поправка на АПВ, потвърдени с решение № 20/24.01.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП. С него, на основание чл. 129, ал. 5 от ДОПК, на Д. П. е признато право на възстановяване на събрана сума по АУЗД № 4762/27.01.2015 г. в общ размер на 8 035, 47 лв., от които ДОО - главница 3 286, 87 лв. и лихва 876, 42 лв., ЗО - главница 1 909, 92 лв. и лихва 494, 71 лв. и ДЗПО-УПФ главница 1 193, 70 лв. и лихва 273, 85 лв. На основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху недължимо внесените и събрани суми в общ размер на 8 035, 47 лв. е изчислена законна лихва в общ размер на 2 265, 33 лв. и е установена сума за възстановяване в общ размер на 10 300, 80 лв. На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК е извършено прихващане на изискуемите публични задължения на лицето, чийто размер възлиза на 10 502, 86 лв., до размера на надвнесената сума - 10 300, 80 лв.

АПВ № П-02002019171940-004-001 от 5.11.2019 г. и решение № П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г. за поправка на АПВ са потвърдени с решение № 20 от 24.01.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Бургас. От решаващия орган е констатирано при административното обжалване, че с АУЗД № 4762/27.01.2015 г. са установени ЗОВ за 2013 г. общо 6 390, 49 лв. главници, внесени от самоосигуряващото се лице общо 1 359, 60 лв. (ДОО - 633, 60 лв., ЗО - 396, 00 лв. и ДЗПО - 330, 00 лв.), суми за довнасяне 5 030, 89 лв. и начислени лихви към 27.01.2015 г. 430, 91 лв. По отношение на внесените от лицето 1 359, 60 лв., от сума в размер на 4 382, 75 лв. постъпила на 26.04.2013 г. в подсметка Банка са погасени задълженията за ДОО - 633, 60 лв. и ЗО - 396, 00 лв., а задължението за ДЗПО-УПФ в размер на 330, 00 лв. е погасено с постъпили суми в подсметка Банка ДЗПО на 22.02.2013 г., 19.03.2013 г., 15.04.2013 г. и 26.04.2013 г. За събиране на остатъка от задълженията определени с АУЗД № 4762/27.01.2015 г. е образувано производство по принудително изпълнение - ИД № 6000ЗЗ43/2016 г., по което с разпореждане изх. № С170020-125-0167890 от 14.06.2017 г. е разпределено плащане в размер на 6 675, 87 лв., постъпило по сметката за принудително изпълнение. С разпределената сума са погасени задълженията за главници - 5 030, 89 лв. и лихви - 1 644, 98 лв.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че от 4.09.2007 г. до датата на издаване на АПВ оспорващият е самоосигуряващо се лице с избран вид осигуряване - за фонд "Пенсии". През различните години на проверявания период е внасял ДОО освен за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство". За 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2011 г., 2014 г., 2015 г. и 2017 вещото лице е установило, че има внесени суми за осигурителни вноски повече от дължимите според получените облагаеми доходи от дейността за годината и избрания вид осигуряване за ДОО, които се явяват надвнесени, описани в приложение № 1 на експертизата. За 2010 г. и 2012 г. декларираните ЗОВ са внесени изцяло. За 2013 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. са внесени в по-малък размер от декларираните ЗОВ. През 2017 г. по изпълнително дело № 16000ЗЗ43/2016 г. са внесени на 13.06.2017 г. суми в размер на 6 675, 87 лв., представляващи установени задължения с АУЗД № 4762/27.01.2015 г. В основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза са посочени надвнесените суми по години за периода 2007 г. - 2019 г. и изчислени законни лихви върху тях.

С оспореното решение съдът е отменил изцяло АПВ и решението за поправката му и е изпратил делото като преписка на директора на ТД на НАП - Бургас за издаване на нов акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АПВ и решението за поправка са издадени от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 129, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата форма, но при неспазване на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването им.

От писмените доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал изцяло, е приел, че оспорващият като самоосигуряващо се лице е подавал декларациите обр. № 6 в срок, но по няколко пъти, което е довело до разместване на погасяванията и до разместване в размера на дължимите лихви. Посочил е, че като се вземат предвид всички декларирани задължения въз основа на подадените от него декларации обр. № 1 и обр. № 6, начисленията и плащанията изведени по пера по аналогичен ред в приложение № 1 на експертизата, следвайки правилата, по които се извършват плащанията към НАП, се установява различен краен резултат - налице е сума за възстановяване, възлизаща на 3 768, 13 лв. за ДОО, 769, 01 лв. за ДЗПО-УПФ, 1 431, 06 лв. за ЗО и 430, 91 лв. лихви, която сума е налична и неразпределена в общата данъчно-осигурителна сметка на лицето, а не както е установената в АПВ и РПАПВ сума за прихващане в размер на 10 300, 80 лв. Обосновал е извод, че причина за неправилните констатации в АПВ са необвързаните със задължения вноски постъпили по данъчно-осигурителната сметка на лицето, поради което следва всички направени от лицето вноски да се освободят /развържат/ от задълженията, за да се установи кои са реално задълженията на лицето, след подаване на декларация обр. № 6, какви са коректните суми и едва тогава да се установи реалното състояние на ДОС, а именно дали има задължения или надвнесени суми. Приел е, че следва да бъде издаден нов АПВ, в който да бъде извършен анализ на данъчно-осигурителната сметка на лицето и преценка какви са реалните му задължения по години и какви са надвнесените от него суми към дата на издаване на АПВ. Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Според чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4 от същия член. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

В конкретния случай АПВ е издаден при спазване на предвидената в чл. 129 от ДОПК процедура, в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, без да е възложено извършването на ревизия или проверка, въз основа на подадено от лицето искане. Актът е мотивиран в достатъчна степен с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, като допълнителни мотиви са изложени и в потвърждаващото го решение № 20/24.01.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Бургас. О. на приетото от съда, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и правилно е приложен материалния закон.

Производството по издаване на АПВ е образувано по искане на Д. П. от 10.10.2019 г., с правно основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, за възстановяване на недължимо събрани суми за задължителни осигурителни вноски по АУЗД № 4762/27.01.2015 г., отменен с решение № 8157/27.06.2017 г. по адм. дело № 7559/2016 г. по описа на Върховния административен съд, подлежащи на възстановяване, за погасяване на изискуеми публични вземания в размер на 6 675, 87 лв., събрани от НАП по изпълнително дело № 16000ЗЗ43/2016 г.

С отменения по съдебен ред АУЗД № 4762/27.01.2015 г. са установени дължими от Д. П. за 2013 г. ЗОВ - 6 390, 49 лв. главници, внесени от самоосигуряващото се лице 1 359, 60 лв. през 2013 г., суми за довнасяне 5 030, 89 лв. и лихви 430, 91 лв. За събиране на допълнително установените задължения с АУЗД е образувано производство по принудително изпълнение - ИД № 6000ЗЗ43/2016 г., по което с разпореждане от 14.06.2017 г. е разпределено направеното от лицето плащане в размер на 6 675, 87 лв., постъпило по сметката за принудително изпълнение. С разпределената сума са погасени задълженията за главници - 5 030, 89 лв. и лихви - 1 644, 98 лв. При тези фактически установявания правилно с обжалвания АПВ е определен размера на недължимо платените и събрани суми за ЗОВ на 8 035, 47 лв. (1 359, 60 лв. + 5 030, 89 лв. + 1 644, 98 лв.) и на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху тази сума е изчислена законна лихва в общ размер на 2 265, 33 лв., в резултат на което е признато правото на възстановяване за сумата в общ размер на 10 300, 80 лв. (8 035, 47 лв. + 2 265, 33 лв.). Определената с АПВ сума на изискуемите публични вземания на лицето, които следва да бъдат погасени чрез прихващане, не е спорна и тя е правилно определена в общ размер на 10 502, 86 лв., съгласно справката за общите задължения на лицето към 5.11.2019 г. по декларирани от него задължения за ЗОВ с декларации обр. № 6 за 2013 г., 2015 г. и 2018 г., за част от които е образувано изпълнително дело № 180464328/2018 г.

С оглед изложеното законосъобразно органът по приходите, в съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, е извършил прихващане на изискуемите публични задължения на лицето до размера на надвнесената сума от 10 300, 80 лв.

Основателни са възраженията на касатора че съдът е излязъл извън предмета на дължимата проверка за законосъобразност на обжалвания АПВ, включвайки в обхвата на изследваните суми за възстановяване и задължения на лицето периоди, които не са предмет на подаденото искане, сезиращо административния орган. Видно от съдържанието на искането по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, Д. П. е поискал прихващане или възстановяване на недължимо събрани суми по отменения АУЗД и то не касае изследваните от вещото лице, възприети от съда, периоди от 4.09.2007 г. до 1.01.2013 г., през които е извършвал плащания за ЗОВ като самоосигуряващо се лице, нито какъв е размера на задълженията му според вида на осигуряването, избран от него. Видно и от поясненията на вещото лице в съдебно заседание на 7.07.2020 г., посочените от него в приложение № 1 на експертизата надвнесени суми по години се дължат на събраните суми по изпълнително дело № 16000ЗЗ43/2016 г. Действително, оспорващият е извършвал плащания на задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода от 4.09.2007 г. до 5.11.2019 г., описани подробно в констативно-съобразителната част на експертизата, но те не представляват надвнесените суми, подлежащи на възстановяване с обжалвания АПВ. Съобразно правилата на чл. 169 от ДОПК, с постъпилите плащания от лицето са погасявани данъчни и осигурителни задължения в последователност: главница, лихви разноски, като са погасявани задълженията за съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Предвид обстоятелството, че декларация обр. № 6, самоосигуряващото се лице следва да подаде след определянето на окончателния размер на осигурителния доход за всяка календарна година, а в случая те не са подавани в срок, в т. ч. за 2013 г., то постъпилите плащания след 1.01.2013 г. не следват поредността която наредителят сочи, а хронологията определена от поредността на тяхното възникване и съответно срока за погасяването им в последователността, посочена в чл. 169, ал. 1 от ДОПК.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт. Достигайки до различни изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което жалбата срещу АПВ да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 678 лв. за двете инстанции, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и платена държавна такса за образуваното касационно производство в размер на 82, 41 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 173 от 20.08.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 85 по описа на съда за 2020 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. с адрес: гр. С., [адрес], против акт за прихващане или възстановяване № П-02002019171940-004-001 от 5.11.2019 г., поправен с решение № П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърдени с решение № 20/24.01.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Д. П. с адрес: гр. С., [адрес], да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 1 760, 41 лв. (хиляда седемстотин и шестдесет лева и 41 ст.) за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.