Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на „Гарант ВВ“ ООД, против Решение № 163/14.10.2020 г., постановено по административно дело № 260/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-27-85/08.04.2020 г. на Началника на ДНСК.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът, Началник на ДНСК, се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспорената заповед, издадена на основание чл. 167, ал. 7, т. 2 ЗУТ, е прекратено предсрочно действието на удостоверение № РК-0684/23.02.2017 г., издадено от Началника на ДНСК на „Гарант ВВ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.Х. К № 4, ет. 1, офис 20 и управител В. Я., за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 23.02.2022 г.

Съдът е потвърдил заповедта, след като е събрал относимите за спора доказателства, установил е релевантните факти и е извършил проверка за нейната законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

В хода на съдебното производство са установени всички материално-правни условия, разписани в чл. 167, ал. 7, т. 2 ЗУТ в приложимата към момента на издаване на заповедта редакция, а именно : наличие на три наказателни постановления, които са влезли в законна сила за срок от една година, издадени на физическо лице, което упражнява дейностите от и за сметка на вписаното в регистъра юридическо лице – в конкретния случай това лице е управителят на дружеството В. Я., при които условия компетентният орган прекратява действието на удостоверението преди изтичането на срока, за който е издадено.

Основното поддържано от жалбоподателя възражение, както пред първостепенния съд, така и пред касационния съд, е свързано с твърдението, че управителят на вписаното в регистъра дружество „Гарант ВВ“ ООД, е санкциониран с три влезли в сила наказателни постановления за една година, но не като физическо лице, което упражнява дейностите от и за сметка на дружеството, а в качеството му на управител на същото, тоест отсъствала една от кумулативните предпоставки, за да се приложи цитираната по-горе норма. Съдебният състав на Административен съд – Шумен е отговорил на това възражение, като изводите му по този въпрос се споделят от настоящата инстанция. Тъй като санкционната норма на чл. 233 ЗУТ, въз основа на която са издадени трите наказателни постановления, не предвижда налагане на имуществена санкция на юридическо лице, а само глоба на физическо лице, неоснователно е възражението на касатора, че за процесните три нарушения следвало да се санкционира дружеството, а не неговия управител. Правилно съдът е приел, че посочените за нарушени разпоредби в трите постановления вменяват задължения за лицето, упражняващо строителен надзор, което в случая е „Гарант ВВ“ ООД, тоест и във връзка с чл. 233 ЗУТ именно управителят му е следвало да бъде санкциониран за тяхното неизпълнение. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че под лица, упражняващи дейностите от и за сметка на дружеството, следвало да се считат само физическите лица, включени в екипа на консултантското дружество по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор - лицата, чрез които консултантът упражнява дейността по оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Не такъв е точният смисъл на разпоредбата на чл. 167, ал. 7, т. 2 ЗУТ – ако законодателят бе имал предвид в приложното й поле да попадат само лицата, посочени в чл. 6, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г., това би било написано изрично. Предвид изложеното до тук и с оглед буквалното и граматическо тълкуване на приложимата норма, кой друг, ако не управителят на „Гарант ВВ“ ООД, представлява лице, упражняващо дейностите, предмет на удостоверението „от и за сметка“ на дружеството, именно в това му качество.

Воден от горните мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила, с оглед на което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/14.10.2020 г., постановено по административно дело № 260/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен. Решението не подлежи на обжалване.