Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" (ОПРР), чрез пълномощник, против решение №608 от 12.10.2020 г., постановено по адм. д. №171/ 2020 г. на Административен съд - Плевен, с което съдът е отменил решение № РД-02-36-76/ 24.01.2020 г. на ръководителя на УО за определяне на финансова корекция на О.П.С касационния жалбоподател решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е определил реда за издаване на оспорения акт. Сочи, че не е провел производство по чл. 99 и сл. АПК, вр. с чл. 74 ЗУСЕСИФ, тъй като безспорно не са налице нито фактическите, нито правните основания за това. Провел е отделно административно производство за установяване на други нарушения на националното право, представляващи различни нередности, за които е определил финансова корекция, макар и по едни и същи договори с изпълнители, сключени от бенефициера О. П, върху които е наложил предходни финансови корекции с влязъл в сила административен акт. Поддържа доводи, че не съществува пречка по един и същи проект УО да извършва многократни проверки и при установени различни нередности да определя финансова корекция за тях. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски.
О. О. П, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че О. П е бенефициер по договор за...