Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна, приподписана от ст. юрисконсулт Д. М. против решение № 125/10.11.2020 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. дело № 161/2020 г., с което по жалба на "А. Г" ООД е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-03002514002792-091-001/15.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за нередовно връчване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002514002792-091-001/01.12.2014 г., с която е образувано ревизионното производство. Твърди, че е надлежно връчена по пощата, с обратна разписка в съответствие с чл. 29, ал. 3 и чл. 30, ал. 3 ДОПК. Сочи допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил релевантни за делото факти и доказателства, анализът на които би довел до противоположни изводи относно връчването на ЗВР. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че "А. Г" ООД е узнало за извършваната ревизия още на 18.12.2014 г., когато е подало декларацията за електронен адрес на основание чл. 28, ал. 2 ДОПК. Всички предприети процесуални действия при ревизията са след тази дата. По отношение качеството на Н. С., подписала обратната разписка на получател се твърди, че е упълномощено лице на ревизираното лице, защото е подписала обратната разписка като "упълномощен" т. е. тя, самата е удостоверила това си качество и защото видно от дадените съгласия за разкриване на банкова тайна, е предала ЗВР на дружеството.
Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искането за обявяване нищожност на ревизионния акт да се остави без уважение. Претендира разноски.
Ответникът - "А. Г" ООД, чрез адв. Г. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба, поради неправилност на решението.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване през административния съд е бил ревизионен акт № Р-03002514002792-091-001/15.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, с който на "А. Г" ООД са установени задължения за ДДС и корпоративен данък и съответните лихви в общ размер на 221 219.61 лева, само с искане за прогласяване на неговата нищожност. За да уважи жалбата и да обяви акта за нищожен съдът е приел, че е издаден от компетентни органи по приходите, но при незапочнало ревизионно производство в резултат на ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията от 01.12.2014 г.
От фактическа страна съдът е установил, че тази ЗВР е съобщена чрез пощенски оператор "М и БМ Експрес" ЕООД и е получена от лицето Н. С., с отбелязване "счетоводител". Според съда така извършеното връчване не отговаря на изискванията по чл. 30, ал. 1 ДОПК, тъй като не съдържа три имена и ЕГН на получателя. Приел е за доказано обстоятелството, че Н. С. не е работила за ревизираното дружество към момента на връчване на ЗВР. По същото време е била на работа в друго търговско дружество - АБВ България. Не е била представител или пълномощник на "А. Г" ООД, нито член на управителен орган или служител, упълномощен да получава пратки и съобщения за дружеството.
Невръчването на първоначалната ЗВР, според съда, представлява съществено нарушение на чл. 113, ал. 2 и 3 ДОПК, което обуславя нищожност на ревизионния акт, като издаден при незапочнала ревизия, за която ревизираното лице не е уведомено по предвидения в ДОПК ред. Невръчването на тази ЗВР води до невъзможност да се определи начален и краен срок на ревизията съгласно чл. 114, ал. 1 ДОПК. При незапочнало ревизионно производство, извършените от органите по приходите процесуални действия са в нарушение на ДОПК, недостатък, който не може да бъде саниран.
С тези мотиви съдът е обявил оспорения ревизионен акт за нищожен. Решението е правилно постановено.
Нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква заповедта за възлагане на ревизията да бъде връчена на ревизираното лице. В случая заповедта за образуване на ревизията е изпратена на А. Г ООД по пощата.
Съгласно чл. 29, ал. 3 ДОПК съобщенията в административното производство по ДОПК могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. Удостоверяването на връчването в този случай е по правилата на чл. 30, ал. 3 ДОПК. Тази норма предвижда, че съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8 ДОПК. Приложими в процесния случай са правилата за връчване на ал. 6 на чл. 29 ДОПК, съгласно която съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. В чл. 29, ал. 7 и 8 ДОПК са предвидени правила за връчване на съобщения на физически лица, които са неотносими към процесния спор, тъй като ревизираният е юридическо лице.
В конкретния случай безспорно се установява, че ЗВР от 01.12.2014 г., с която е образувана ревизията на А. Г ООД е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор, с обратна разписка, в която е вписано действието и е получена от Н. С., счетоводител на 11.12.2014 г. За лицето, получило заповедта по делото е установено, че не е от кръга на лицата по чл. 29, ал. 6 ДОПК. Няма данни за каквото и да било упълномощаване на Н. С. да представлява "А. Г" ООД пред органите по приходите на НАП. Доводите в касационната жалба за липса на оттегляне на пълномощно, са неотносими, тъй като по делото липсват доказателства за съществуването на пълномощно. Нормата на чл. 301 от ТЗ е приложима за действия без представителна власт по сключване и изпълнение на търговски сделки, но не и за действия по получаване на съобщения, изпратени по реда на ДОПК от лице без представителна власт. Установено е от представените по делото писмени доказателства, че от м. 06.2012 г., включително и през м. 12.2014 г., представителството на "А. Г" ООД пред органите на НАП се осъществява от друго лице П. Д., с променена фамилия С.. За Н. С. от представените уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ е доказано, че е в трудово правоотношение с трето лице и не е служител на Актив груп ООД към м. 12.2014 г. От изложеното следва, че ЗВР не е надлежно връчена в съответствие с чл. 29, ал. 3 и чл. 30, ал. 3 ДОПК.Нтелно е възражението, че дружеството е узнало за ЗВР на 18.12.2018 г., във връзка с подадена от него декларация за електронен адрес за кореспонденция. Няма данни тази декларация адресирана "на вниманието на П. К.", да е във връзка с качеството й на член на ревизиращия екип и процесната заповед за възлагане на ревизия.
Нарушението на чл. 113, ал. 2 ДОПК опорочава провеждането на ревизията и издаването на ревизионния акт до степен на неговата нищожност, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. ( В този смисъл решение № 4748 от 14.04.2021 г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 13484/2020 г. и посочената в мотивите му съдебна практика). Началото на ревизионното производство е от връчването на заповедта, с която е образувано. Това е релевантният момент, към който се преценява спазването на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, който е преклузивен. Надлежното връчване на заповедта за възлагане на ревизията, не само гарантира правото на защита на ревизираното лице, но и валидното извършване на всички процесуални действия по установяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията. В тази връзка ирелевантни са както връчването на заповедта за изменение на първоначалната ЗВР, така и дадените от Л. Я. писмени съгласия за разкриване на банкова тайна в хода на ревизията, на които се позовава касаторът.
По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила.
При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят в полза на "А. Г" ООД в размер на 5 690.64 лева платено адвокатско възнаграждение по банков път. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е неоснователно на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, тъй като страната е заплатила възнаграждение за защита от един адвокат в минималния размер предвиден в чл. 36, ал. 2 ЗА с ДДС, с оглед материалния интерес по делото.
Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125/10.11.2020 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. дело № 161/2020 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "А. Г" ООД, гр. В. сумата 5 690.64 лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно.