Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна - практика” – гр. В., срещу Решение № 231/30.07.2020г., постановено по адм. дело № 73/2020г. по описа на Административен съд-Добрич, с който е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000817008112-091-001/10.07.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 243/18 от 19.12.2019г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с който на И. Б. от гр. Д. са установени задължения по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. в общ размер на 36 991 лв. и 4480, 38 лв. лихва за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилно становището на първостепенният съд, че нормата на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ изисква "цялостния" доход от стопанска дейност като земеделски производител да се облга по един и същи ред, като правилно доходите на жалбоподателката са разделени и обложени по различен начин. В подкрепа на тезата се излага подробни доводи в касационните жалби и претендира отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И. Б. от гр. Д., чрез процесуалния представител адв. Ц. И., в писмена защита оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество - е основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е законосъобразността и обосноваността на...