О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25

гр. София, 13.01.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1050/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], обл. Д., представлявано от управителя Т. М. Г., срещу решение № 13 от 11.01.2016 г., постановено по в. т. д. № 561/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 117 от 18.06.2015 г. по т. д. № 185/2014 г. на Добрички окръжен съд, с което е признато за установено, че вписаните по партидата на [фирма] под № 20141029125605 решения на общото събрание от 08.10.2014 г. за освобождаване на Л. Станков М. като управител, за избор на Т. М. Г. за управител, за смяна на адреса на управление на дружеството и за изменение на дружествения договор са несъществуващи.

В касационната жалба се излагат доводи по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК за недопустимост и за неправилност на въззивното решение. Касаторът поддържа, че с предявения по делото иск не е оспорено съществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства, както неправилно са приели инстанциите по същество, а процедурата за вземане на решенията от общото събрание на 08.10.2014 г., защитата срещу която се осъществява с иск по чл. 74 ТЗ. Твърди, че като е потвърдил решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по установителен иск за несъществуване на вписаните обстоятелства, предявен след изтичане на преклузивния срок...