Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 5112/11.VІІ.2011 г. на Ч. „С.”-с. М., общ. Б., област В., подадена чрез председателя й против определение № 508 на Врачанския ОС, ГК, от 29.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 451/2011 г., с което е била оставена

без разглеждане

частна жалба на кооперацията срещу първоинстанционното разпореждане по чл. 418, ал. 1 ГПК на Белослатинския РС за допускане на незабавно изпълнение на издадена по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК в полза на заявителя [фирма]-гр. Б. С., област В. заповед от 5.ІІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 176/2010 г., както и за оставянето

без разглеждане

на възражението на кооперацията срещу същата заповед за незабавно изпълнение.

Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и за постановяване на атакуваното прекратително определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от Врачанския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на въззивния съд: „за произнасяне по съществото на спора”. Инвокирани са доводи, че председателят на контролен съвет на кооперация няма качеството на неин работник или служител /по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК/ и затова не можело търговецът настоящ частен жалбоподател „да бъде уведомяван за съдебни актове чрез председателя на КС”.

Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Б. С., област В. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на изложените в нея оплаквания.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Врачанския ОС, частната жалба на Ч. „С.”-с. М., В. ще следва да се преценява като

процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

Произнасянето на Врачанския ОС с атакуваното прекратително определение е било по възражение с вх. № 4069 от датата 7 юни 2011 г., подадено от избран на 2 май с. г. председател на Ч. „С.”. Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок „от узнаване” на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в случай, че заповедта за изпълнение „не му е била връчена надлежно” или в хипотезата, когато не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Следователно, при твърденията в настоящата жалба за опорочена процедура по връчване на процесната заповед за незабавно изпълнение, меродавен е моментът на узнаването й /на заповедта/ от страна на кооперацията. Данни за момента на узнаването на заповедта за незабавно изпълнение от 5.ІІІ.2010 г. се съдържат в приложеното ч. гр. дело № 176/2010 г.- по описа на РС-Б. С. на стр. 19 от което се намира молба от 28.ХІІ.2010 г., подадена от Е. Т. Д. в качеството й на председателя на Контролния съвет на Ч. „С.”-с. М., съдържаща искането й за снабдяване с крайния съдебен акт по същото дело от името на КС на Ч. настоящ частен жалбоподател. При липса на посочена дата, когато молителката е била снабдена „с 1 бр. заповед”, узнаването на последната от кооперацията /юридическо лице по смисъла на чл. 1 ЗК и търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ/ следва да се счита настъпило още на датата на подаване на молбата, т. е. на 28.ХІІ.2010 г. Такъв извод се налага от нормата на чл. 27, ал. 1 ЗК, а и -

per argumentum a fortiori

– от текста на чл. 50, ал. 3 ГПК, тъй като членовете на контролния съвет на кооперация се избират измежду членовете й, а КС избира от състава си свой председател. Щом връчване н съдебни книжа е възможно да се осъществи редовно в лицето на всеки един работник или служител на кооперацията, съгласил се да ги приеме, на още по-голямо основание „узнаването” на заповедта е валидно, когато е инициирано от член-кооператор, оторизиран при това с контролни функции. Следователно в процесния случай срокът за подаване на възражение от кооперацията-длъжник по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК до въззивния съд следва да се счита изтекъл на 28.І.2011 г., към който момент в регистъра на кооперациите Ч. „С.”-с. М. е имала надлежно вписан председател, като е ирелевантно дали той е упражнявал ефективно правомощията си.

С оглед всичко изложено, като е съобразил, че подаването от страна на кооперацията настоящ частен жалбоподател на възражението й от 7.VІ.2011 г. срещу заповед по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, както и на частна жалба срещу допуснатото незабавно изпълнение на същата, е станало почти половин година след момента на действителното „узнаване” на последната, Врачанският ОС правилно /законосъобразно и обосновано/ е оставил това възражение и частна жалба без разглеждане – като просрочени.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определение № 508 на Врачанския окръжен съд, ГК, от 29.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 451/2011 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 613 по описа за 2011 г.