Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 10450/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. К. от гр. Благоевград, чрез пълномощника адвокат Р. В. против решение № 1446 от 05.08.2021 г. по адм. дело № 337/2021 г. на Административен съд Благоевград.

В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложеното се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Благоевград чрез старши юрисконсулт В. Ш. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отхвърлил оспорването на Ц. К. против заповед № ЗХУ-ИО/Д-Е/55/ФП от 02.03.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград, потвърдена с решение № 01-РД04-0187/29.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград. Съдът е приел, че в случая размерът на финансовата подкрепа е правилно определен съгласно чл. 70, т. 2 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че Ц. К. е бил освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 1883/102/29.06.2015 г. със 76 % ВСУ пожизнено, като е приета водещата диагноза [диагноза]. Поради изтичане на срока на социалната оценка лицето е подало заявление - декларация № ЗХУ-ИО/Д-Е/55/10.04.2019 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Била е издадена заповед № ЗХУ-ИО/Д-Е/55/05.06.2019 г. на директора на ДСП – Благоевград за отпускане на месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 52.20 лева, считано от 01.05.2019 г. до 31.05.2024 г. Недоволен от резултата, Ц. К. е обжалвал пред Административен съд – Благоевград заповедта, като същата е била отменена и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Въз основа на съдебното решение, преписката е била преразгледана от директора на ДСП – Благоевград и от социален работник в отдел „ИОХУСУ“ е бил изготвен доклад с който е било предложено да се издаде заповед, като да бъде отпусната на оспорващия месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 2 от ЗХУ. Оспорената пред първоинстанционият съд заповед е била издадена на 02.03.2021 г. от директора на ДСП – Благоевград, като му е била отпусната финансова подкрепа в размер на 52.20 лв. за срок от 01.05.2019. г до 31.12.2019 г. След връчването на заповедта Ц. К. е обжалвал същата пред РДСП – Благоевград. С решение № 01-РД04-0187/29.03.2021г. директорът на регионална дирекция „Социално подпомагане“ е потвърдил заповедта.

Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при спазване на материалноправните разпоредби.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно нарушаването на принципа уреден в чл. 6 от АПК и неприлагането на § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ. Преходните разпоредби на § 6 и § 7 от ПЗР на ЗХУ са относими само за заварените и неприключили правоотношения, регулирани до 31.12.2018 г. от действащите до тази дата разпоредби на ЗИХУ (отм.) и КСО. Предвиденото с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗХУ служебно преобразуване на отпуснатите месечни добавки за социална интеграция по отменения ЗИХУ в месечна финансова подкрепа по новия закон произвежда действие за срока, за който месечните добавки са вече отпуснати с влезли в сила индивидуални административни актове, в случая за срок до 31.03.2019 г. В действащата към момента на издаване на оспорената заповед нормативна уредба финансовата подкрепа за хората с увреждания е уредена в разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ и отпускането й се базира на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗХУ. Тъй като към момента на влизане в сила на ЗХУ на 01.01.2019 г. жалбоподателя е разполагал със социална оценка по ЗИХУ (отм.), чийто срок не е бил изтекъл, именно този срок е взет предвид при трансформацията на правото на получаваните към момента на приемането на ЗХУ интеграционни добавки като в съответствие с § 7, ал. 3 от ЗХУ е определен по-благоприятният за лицето размер на финансова подкрепа. В случая след 31.03.2019 г. изплащането на трансформираната месечна финнасова по § 7, ал.1-3 от ПЗР на ЗХУ е било прекратено от административния орган, тъй като срокът на действие на тази заповед е изтекъл.

Предвид актуалната нормативна регламентация, както и с оглед изтичане срока на действие на стабилната Заповед № D_E/270800/01.03.2014/ФП/ от 29.01.2019 г. на директора на Д. С. подпомагане - Благоевград във връзка със социалната оценка и подаденото заявление-декларация за ползване от правата по ЗХУ е било необходимо изготвяне на нова индивидуална оценка на потребностите, както е извършено. Разпоредбата на § 7 от ЗХУ не предвижда безсрочно прилагане на трансформирания по предвидения в нея ред размер на месечната финансова подкрепа. Тъй като и по отменения ЗИХУ и правилника за приложението му, и по действащия ЗХУ подпомагането на лицата с увреждания е обвързано със срока на социалната оценка, респективно индивидуалната оценка на потребностите, изтичането му е основание за прекратяване на подкрепата. При подадено ново заявление за отпускане на съответната финансова подкрепа се образува ново административно производство, по което следва да се прилага действащото към този момент материално право. При определянето размера на месечната финансова помощ, поискана от жалбоподателя с подаденото заявление-декларация, законосъобразно административният орган се е позовал на чл. 70, т. 2 от ЗХУ, в който е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст с право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1. В т. 2 са посочени лицата със степен на увреждане от 71 до 90 на сто, какъвто е Ц. К. с право на месечна финансова подкрепа в размер 15 на сто от линията на бедност. Размерът е намален в сравнение с получавания до момента на започване на административното производство, но това е направено в пълно съответствие с действащата законодателна регламентация.

При спазване на изискването на чл. 70, т. 2 от ЗХУ месечната финансова подкрепа е определена в размер на 54,45 лв., представляващи 15 на сто от линията на бедност, която е в размер на 348,00 лв. определена с Постановление на Министерски съвет № 170/17.08.2018 г. (обн. ДВ, бр. 70 от 24.08.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). В този смисъл наведените касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни.

Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена за настоящата инстанция в размер на 100,00 /сто/ лева, определено на основание чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1446 от 05.08.2021 г. по адм. дело № 337/2021 г. на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Ц. К., ЕГН [ЕГН], гр. Благоевград, [адрес] да заплати на Д. С. подпомагане–Благоевград разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова