Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. Р,подадена чрез процесуалния му представител против Решение № 2197/1.12.2020 год. постановено по адм. д.№ 3775/2019 год. по описа на Административен съд-Пловдив.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Твърди се, че по делото безспорно е установено наличието на предпоставките на чл. 224 ал. 2 т. 2 ЗУТ за спиране и забрана на достъпа до строежа.Иска се съдебното решение да бъде отменено, като се постанови ново с което жалбата на Е. К. да се отхвърли.Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба.Представя и писмен отговор с подробно изложени възражения по съществото на спора.Претендира съдебни разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 ал. 1 АПК,в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Административен съд-Пловдив е отменил по жалба на Е. К. от гр. Р. заповед № ДЗ-227/15.11.2019 год. издадена от Кмета на О. Р, с която на основание чл. 224а във вр. с чл. 224 ал. 1 т. 2 ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж “Стая за охрана“, находящ се УПИ XII-1640 в кв. 75 по плана на гр. Р. .

За да постанови този резултат съдът е приел, че...