Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕСТ” АД, :[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”М. Т” №12, Бизнес център Евротур, ет. 1, офис 2, представлявано от Я. Д. – изпълнителен директор, чрез адв.Б., срещу решение №3320 от 26.06.2020 г. постановено по адм. д.№644 по описа на Административен съд – София-град /АССГ/ за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-22002218004417-091-001 от 15.04.2019 г., в частта му, с която е потвърден с решение №1690 от 07.10.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“-НАП – София, относно дължимите лихви за авансови вноски по ЗКПО за данъчен период 2010 г., но е указано, че са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране, както и в частта на РА, с която е изменен като за 2010 г. по ЗКПО е определена данъчна загуба от 225 554, 31 лв., вместо 84 297, 41 лв., както и за 2015 г. е определена данъчна загуба от 4 194 632, 74 лв. вместо 4 173 632, 74 лв.

В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност и необоснованост на съдебното решение.

Твърди се, че доказателствата, събрани извън времевата компетентност на ревизията, не трябва да се вземат предвид при изграждане на констатациите и установяването на данъчните задължения на дружеството.

Поддържа, че съставените протоколи за насрещни проверка на заемополучателите са с дати след изтичане срока за приключване на ревизията и по тази причина не могат да бъдат годно доказателство за твърденията на органите по приходите изложени в РА.

На последно място счита, че е налице основание за отмяна на РА, в частта му относно извършени корекции на данъчния финансов резултат на дружеството...