Образувано е по касационната жалба на Д. Д., чрез пълномощник, против решение № 1536/11.11.2020г., постановено по адм. дело № 1655/2020г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ рег. № 3388р-11087/29.07.2020г. на Н. П РУ към ОД на МВР Бургас, с което на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.
Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд не се е съобразил с нормата на чл. 78 от ЗОБВВПИ, която е специална такава по отношение на общата разписана в чл. 58 от с. з. Сочичи се, че жалбоподателят е бивш служител на МВР и МНО, като служебното му правоотношение не е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание и, че ведно с искането за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана е представил и необходимите за това документи, вкл. и такива по чл. 61, ал. 4, т. 1 от ЗОБВВПИ. Касатора навежда доводи, че със закона са въведени различни режими за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, като той попада под този уредев в нормата на чл. 78 от ЗОБВВПИ и за целта е представил и доказателства по чл. 61, ал. 4 от с. з. Твърди се, че при хипотезата на чл. 78 от закона липсва задължение за доказване реалната необходимост от издаване на разрешение за придобиване на оръжие, с оглед специфичните качества на лицето което е подало искане за издаване на разрешението.
Моли се за отмяна на решението на АС – Бургас и за постановяване на нова с което да се отмени отказа на Началника на Пето РУ при ОД на МВР Бургас.
Ответникът началникът на Пето РУ към ОД на МВР – Бургас, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 338800-1494/10.06.2020г. на Д. Д. за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Констатирал е, че към заявлението са приложени всички документи, изисквани съответно по раздел трети, глава четвърта от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/.
С отказ изх. № 3388р-11087/29.07.2020г., началника на пето РУ при ОД на МВР Бургас е уведомил жалбоподателят Д., че му е отказано издаване на исканото разрешение, тъй като лицето не е посочило основателна причина с която по несъмнен начин да обоснове издаването на исканото разрешение.
АС – Бургас е приел, че обжалвания отказ е издаден от компетентен орган, в относимата писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, както и, че отказа е издаден в ненарушаване на материалноправните норми.
Съдът с оглед доказателствата по делото е посочил, че в тежест на заявителя е да посочи за какво му е необходимо оръжието, като представи съответните доказателства. Жалбоподателят не е доказал необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като липсват представени доказателства за отправени към него заплахи за посегателство върхе живота, здравето или имуществото му. Наведените доводи, че оръжието е необходимо предвид трудовата дейност на Д., също е прието от съда като неоснователно.
АС – Бургас е посочил, че макар и да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ - заявителят е бивш служител на органите на МВР и МО, то той не е преодолял отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, поради което е постановил оспорения отказ.
Предвид горното, първоинстанционния съд е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно.
Административното производство е започнало със заявление на жалбоподателя от 10.06.2020г. до началника на Пето РУ при ОД на МВР - Бургас, да му бъде издадено разрешение придобиване на късо огнестрелно оръжие необходимо за самоотбрана.
Правилно първоинстанционният съд приема, че тежестта на доказване на необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е на молителя.
Относно основанието за издаване на разрешението се прилагат общите разпоредби, включително чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което забранява издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Разрешението за носене и употреба на оръжие за лични цели от лице с прекратено служебно правоотношение се издава също при наличието на лимитативно изброените в закона причини. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. - липсват представени такива свързани с извършени посегателства върху живота, здравето или имуществото му или на семейството му. Правилно АС – Бургас е посочил, че позоваването на трудовата му дейност, което според касатора обосновава издаване на разрешение за придобиване на оръжие, не мотивира нуждата от издаване на исканото разрешение с оглед както липса на доказателства за отправени заплахи към него свързани с извършваната дейност, така и поради факта, че самото трудова дейност на жалбоподателят не изисква придобиване на оръжие, тъй като не е от тези дейности които са с повишен риск. Физическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Ако касаторът претендира придобиване на оръжие поради естеството на извършваната от него дейност – охраняване на значителни парични суми, то следва такова да се придобие по друг ред, съгласно нормата на чл. 94, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е, както приема в практиката си ВАС, крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че заявителят извършва дейност която предполага разполагането у него на значителни парични средства и среща с различни лица, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. В административното и съдебно производство не са събрани доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на Д.. Преценката за наличието на "основателна причина" се прави за всеки конкретен случай, като органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е приел, че няма потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя.
Съответен на закона е първоинстанционният извод, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложението на чл. 58, ал. 1, т. 10 от същия закон. Обстоятелството, че заявителя е бивш служител от МВР и МО, не го освобождава от задължението да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл. 78, ал. 1 от ЗОБВВПИ като държавни служители към конкретно изброени силови ведомства, както в случая на непрекратени, така и в случая на прекратени служебни правоотношения, не е основание да получат разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие. Нормата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, които се доказват с конкретни документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР респек. на МО, то може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие, без да обоснове основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. В горния смисъл е и константната практика на ВАС – решение № 294/11.01.2016г., постановено по адм. дело № 12377/2015г., решение № 13460/05.11.2018г., постановено по адм. дело № 12551/2017г.; решение № 17616/20.12.2019г., постановено по адм. дело № 3250/2019г./.
По изложените съображения решението на Административния съд - Бургас следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1536/11.11.2020г., постановено по адм. дело № 1655/2020г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.