Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу решение № 411 от 02.11.2020 г., постановено по административно дело № 710/2019 г. на Административен съд С. З, с което е отменено негово Уведомително писмо № 02-040-2600/1982/06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. като незаконосъобразно. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – „ТАТА 11“ ЕООД, представлявано от управителя Г. А. в представени от процесуален представител писмени отговор и бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В хода на производството - на проведеното на 21.07.2020 г. открито съдебно заседание е изслушана назначена по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ), като заключението на вещото лице е прието по делото като писмено доказателство. Към СТЕ вещото лице за онагледяване на прилага документи и изготвени от него справки, включително справка № 2 представляваща таблица с нанесени в нея данни за култури, код на култури, площ и и АЕП за конкретни площи за 2013 г. и 2016 г.

След приемане на СТЕ процесуалният представител на жалбодателя е оспорил въведените данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции за кампания 2016 г. относно състоянието на парцелите под контрол, отразени в Приложение № 2 към СТЕ и по-конкретно верността на отразените в колона 6. Установена култура от контролиращото лице по отношение на „ТАТА 11“ ЕООД под № 6439, 6440, 6444, 6445 и 6446, за които е посочено, че са трайни насаждения – орехи и маслодайна роза, които за кампания 2016 г. са били в период на приход.

След изрично заявление на процесуалния представител на ответника, че ще се ползва от документа с определение от 18.08.2020 г. съдът на основание чл. 193, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК отрива производство по проверка истинността на Приложение № 2 към СТЕ относно верността на документа в тази му част и на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК разпределя доказателствената тежест на страните в това производство.

При преглед на съдържанието на материалите по делото се установява, че по така откритото производство липсват извършена проверка и произнасяне с надлежно определение или със самото решение, съобразно предвиденото в чл. 194 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, при което то е останало висящо.

Допълнително следва да бъде посочено, че отделните категории доказателства са посочени в глава ХІV на ГПК, като писмените доказателства са предмет на раздел ІV от същия, а вещите лица са предмет на раздел V от тази глава, което води до извод, че ГПК разграничава експертните заключения, дадени от вещи лица от писмените доказателства. Отделно от това стои и въпросът изготвена от вещо лице по делото справка на база извлечение от данни от регистър на административен орган, какъвто е Системата за въвеждане на данни от външни институции за кампания 2016 г. представлява документ и съответно доколко по отношение на същия е възможно провеждане на процедурата по чл. 193 – 194 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и дали в случая направеното оспорване не е по отношение на приетата по делото СТЕ или на самия регистър, в който са отразени данните, възпроизведени от вещото лице в Приложение № 2 към СТЕ.

Предвид така установеното настоящия състав намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който следва да приключи така откритото и незавършено производство по оспорване на документ, при съобразяване на гореизложеното.

При този изход на делото не следва да бъдат присъждани разноски на страните.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 411 от 02.11.2020 г. по административно дело № 710/2019 г. Административен съд С. З и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените указания. Решението е окончателно.