Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Р., срещу решение № 88 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 58 по описа за 2019 г. на Административен съд – Разград, с което е отменено решение № 1012-16-52/1 от 31.10.2018 г. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2018 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване, като е постановено връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 142, ал. 1 от АПК и за неправилно прилагане на материалноправните норми на § 53, ал. 2 и 3 от ПЗР към ЗИД на КСО от 2015 г. са относими към касационните основания за отмяна на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответниците З. Х., З. С. и Ф. Ю., всички от гр. Ц. К, обл. Разград – наследници на А. Т., починал на 15.03.2020 г., не са взели становища. Приложен е писмен отговор от А. Т., постъпил на 29.07.2019 г.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Разградският административен съд е отменил решение № 1012-16-52/1 от...