Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Д - р П. - А. П.“, подадена чрез адвокат П. от АК - Ямбол, против решение № 159 от 9.10.2020 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по административно дело № 210 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0047234/22.07.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че от събраните и приложени по делото доказателства следват други правни изводи, различни от тези, до които е достигнал съдът в обжалваното съдебно решение. Според касатора при издаване на обжалваната заповед административният орган не е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай. Счита, че анализът на установените факти и обстоятелства сочи на извод за инцидентно установено нарушение, извършено от доказано коректен данъкоплатец. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът...