Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ - София при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 5093 от 5.10.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 12122 по описа за 2019 г., с което е отменена издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С61-0396516/02.10.2019 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че процесната заповед е издадена в съответствие с приложимите законови разпоредби и целта на закона. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена в нарушение на подзаконов нормативен акт - чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) (в редакцията на нормата в ДВ, бр. 75 от 2019 г.). Счита, че нарушението в обжалваната заповед много точно и ясно е квалифицирано като такова на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и да постанови решение, с което да потвърди обжалваната заповед за налагане на мярката. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът -...