Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София град срещу решение №7380/18.12.2020г. на Административен съд София град по адм. дело № 3573/2020г. С него отменя по жалба на Г. Б. решение № 2153-21-75/13.04.2020г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/5/17.01.2020г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Г. Б. чрез процесуален представител адвокат М. взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Б. срещу решение на директора на ТП на НОИ София град № 2153-21-75/13.04.2020г. Това е административният акт подлежащ на обжалване пред съда по реда на чл. 118 КСО, както правилно е приел съдът. С него се оставя без уважение жалба срещу разпореждане, с което е постановен отказ за изменение в действителен размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 1, ал. 5 НПОС и чл. 70 КСО. За да постанови решението си административния орган е обсъдил представените доказателства по чл. 40 НПСО, които приел за недостатъчни за да се удостовери с тях осигурителен стаж и доход като материални предпоставки за изчисляване размера на отпусната пенсия.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението на директора на ТП на НОИ София град. Приел, че представените доказателства с оглед съдържание и форма са годни доказателства да формират изводи относно стаж и доходи, не са оспорени пред съда и без мотиви от административния орган относно доказателствената им стойност, необосновано и в нарушение на административно производствените правила не са били зачетени, поради което са налице на отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което решението е отменено. Решението е правилно.

Производството пред административния орган се регламентира от общи и специални правила за издаване на административен акт. В производството пред административния орган са приложими принципите в пълен обем за служебното начало – чл. 9 АПК, в което органът събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, длъжен е да осигурява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и всички събрани доказателства се преценяват от административния орган. В административното производство пред органа са допустими доказателствата, посочени в глава пета, раздел първи „индивидуални административни актове“. В чл. 1, ал. 5 и чл. 40 от НПОС са посочени действията на административния орган и видовете доказателства за установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход. При наличието на такива доказателства от един и същи вид, или при липса на някои от тях и наличие на данни в други, които отразяват факти от значение за установяване на материалните предпоставки за правото на пенсия административният орган е длъжен да освен да събере всички доказателства, събраните да бъдат обсъдени във връзка едни с други, включително и да извърши проверка на доказателствата и да изведе обосновани изводи кои приема и кои не и на какво основание по правилата правната логика. Формалната оценка на доказателствата и приемането избирателно на някои от тях не се подчинява на тези правила, поради което правилно съдът е извел изводи, че фактическите изводи са изведени по предположение. Тези изводи на съда се споделят напълно от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК.

Въведения спор с касационната жалба относно доказателствената тежест на представените доказателства в административното производство, при липса на оспорване и анализ в административното производство не може да бъде разгледан в касационното производство, в което предмета на касационната проверка е посочен в чл. 218 АПК.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7380 от 18.12.2020г. на Административен съд София град по адм. дело № 3573/2020г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.