Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. С, чрез юрк. Л. против решение №742/21.07.2020 г., постановено по адм. дело №48/2020 г. по описа на Административен съд - София област. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване нормата на §9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, се иска отмяна на решението със законните последици.

Ответниците М. Б. и М. Н., чрез адв. М., ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като правилно. Претендират разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна.

С обжалваното решение е отменен по жалба на М. Б. и М. Н. отказа на кмета на О. С, обективиран в писмо с изх. №9400-2419 от 13.11.2019 г., по заявление вх.№ 9400-2419/01.11.2019 г. за отмяна по реда на §9, ал. 2 от ПР на ЗУТ на заповед за отчуждаване №0-960 от 21.06.1977 г. на председателя на изп. комитет на СОНС, с която е отчужден в полза на държавата недвижим имот с пл. № 128 от кв. 2 по регулационния план на к. к. „Белчин бани" от наследодателите на оспорващите А. П. и М. П.. Прието е, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на ал. 2,§9 от ПР на ЗУТ, тъй като е безспорно обстоятелството, че имота не е завзет до 30.10.1998 г., а по отношение на изискването за неприключило отчуждително производство е установено неизпълнение на изискванията на чл. 272 във връзка с чл. 273, ал. 2 от ППЗТСУ...