№ 4

София, 08.01.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 4862/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на Е. К. Т. и М. К. Х. чрез адвокат И. Н., против решение № 260 от 05.05.2023 г., постановено от Окръжен съд Благоевград по в. гр. д. № 956/2022 г., с което е потвърдено решение № 906343 от 22.03.2022 г. на Районен съд Благоевград по гр. д. № 957/2020 г. за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване по отношение на ответниците С. С. Б., К. С. Б., Й. С. М., Н. А. Н., С. А. П., П. С. В. и Д. С. В., че към датата на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците К. Н. К. е бил собственик на нива от 975 кв. м., намираща се в м.“Л.“, землището на [населено място], при съседи: Х. Д.С., В. И. Н., Е. Ст.П. и Н. С. Г., част от която е идентична с поземлен имот с идентификатор *** с площ от 661 кв. м. в м.„А.“ по действащата кадастрална карта на [населено място].

В касационната жалба се навеждат доводи за очевидна неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения: въззивният съд не е извършил анализ на събраните по делото доказателства и не е отговорил на оплакванията в жалбата; приложил неправилно нормата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. В подадената на 19.11.2024 г. молба жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Ответникът Н. А. Н. счита касационната жалба за неоснователна, останалите ответници не изразяват становище. Н. сочи, че договорът, от който ищците черпят права, не съставлява писмен документ по смисъла на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като не е подписан от И. Г. И.. Заедно с това счита, че свидетелските показания не установяват упражняване на давностно владение в изискуемия от закона 20-годишен срок. В съдебно заседание представителят на ответника Н. – адв.С. Б. поддържа изложените в писмено становище съображения.

Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от законов срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване.

С определение от № 3363 от 01.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ придобивната давност, започнала да тече от датата на сключване на частен писмен договор за продажба и упражнявана от купувача по този договор до колективизацията, се прекъсва с внасянето на имота в ТКЗС, и от значение ли е за възникване правото на собственост по давност упражняваната фактическа власт върху имота след този момент.

По поставения въпрос настоящият състав споделя постоянната практиката на ВКС, че нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ създава една привилегия за владелците, които основават владението си върху земеделски имот на неформален писмен договор, като предвижда, че установеното от тях владение върху такъв имот, придобито въз основа на писмен договор, не се прекъсва поради включването му в ТКЗС. При това положение, ако купувачът установи фактическа власт за себе си след сключване на договора, той би могъл да се позове на оригинерния способ на придобиване и съответно да претендира възстановяване собствеността на имота в негово лице. В решение № 260 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 10/2009 г., I г. о. на ВКС и решение № 456 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 835/2009 г., I г. о. на ВКС е прието, че писменият договор за продажба на земеделски имот, който не сключен в нотариална форма, но в който е отбелязано, че на купувача по този договор се предава и владението на имота, е документ, установяващ начален момент на давностно владение за този имот. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ внасянето на такъв имот в ТКЗС не прекъсва придобивната давност. Затова следва да се приеме, че имотът е придобит по давност от купувача по писмения договор. Поради това именно купувачът по този договор, а не продавачът има право да иска възстановяване правото на собственост върху този имот по предвидения в ЗСПЗЗ ред. Това тълкуване на закона се прилага и при решаване на спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

В решение № 331 от 22.04.09 г. по гр. д. № 1046/08 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че владението на имот, установено с частен писмен договор от 1946 г., следва да се цени при условията на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ и обуславя основателност на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Това разбиране е изразено и в решение № 176 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 120/12 г. на II ГО на ВКС - при спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да бъде зачетена изтеклата след включването на имота в блоковете на ТКЗС придобивна давност, ако владението е установено преди включване му в ТКЗС въз основа на предвидения в чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ писмен договор.

Настоящият състав споделя разрешението, дадено в посочената практика на ВКС, част от която съставлява задължителна практика по смисъла на т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът следва да зачете правата на купувача по частния писмен договор, дори ако придобивната давност е изтекла за него след включване на имота в ТКЗС. Именно това е лицето, което съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ има право да иска възстановяване на собствеността, въпреки че формално не е било собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното: Предявеният от касаторите установителен иск е за установяване по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците К. Н. К. е бил собственик на нива от 975 кв. м., намираща се в м.“Л.“, землището на [населено място], част от която е идентична с поземлен имот с идентификатор *** с площ от 661 кв. м. в м.„А.“ по действащата кадастрална карта на [населено място]. Искът е обоснован с твърдение, че К. К. е получил фактическата власт върху посочената нива от наследодателката на ответниците И. Г. И. и нейната сестра К. Г. И. по силата на сключен с тях частен писмен договор от 16.01.1946 г. и го владял като свой от тази дата до образуването на ТКЗС, когато внесъл имота в кооперативното стопанство. Имотът е заявен за възстановяване пред административния орган по земеделска реституция, който е признал правото на възстановяване собствеността в полза на наследниците на К. К.. В процедурата по заснемането се установило, че част от същия имот с площ 661 кв. м. е възстановена на наследниците на И. С. В. като имот № *** по КЗ, а в кадастралната карта е заснет с идентификатор ***.

Ответниците не са изразили становище в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В писмено становище от 08.11.2021 г. ответникът Н. Н. оспорва иска като твърди, че имотът е принадлежал на баба му И. И. и понастоящем правото на собственост е възстановено в полза на нейните наследници. Оспорил е сключването на договора, от който ищците черпят права, тъй като не бил подписан от страните по него.

Искът е отхвърлен от РС Благоевград, който приел, че поради липсата на подпис на И. Н. представеният от ищците договор не представлява писмен документ по смисъла на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, а освен това не било доказано осъществено от наследодателя на ищците владение за период от 20 години, считано от 1946 г., съгласно чл.34 от Закона за давността (отм.); не било установено след кооперирането на земята имотът да се е обработвал от К. К..

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че К. К. е получил фактическата власт върху имота, описан в договора от 16.01.1946 г., от датата на сключването му, но не било установено владението да е продължило до 1961 г., когато изтичал давностният срок, съгласно чл.79 ЗС вр.§ 4 от Преходните правила на ЗС. Липсвали данни за владението на имота след внасянето му в ТКЗС. По тази причина приел, че не е доказан фактическият състав на придобивната давност, съставляваща основание на иска.

Изводът на въззивния съд, че за придобиване по давност на имота от К. К. е необходимо да се установи владение върху него за период от 10 години, считано от влизане в сила на ЗС през 1951 г. (при прилагана на § 4 от Преходните правила на ЗС), е неправилен. Той е направен в нарушение на материалния закон и е в противоречие с разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

Фактите по делото са следните: С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.01.1946 г. наследодателят на ищците К. Н. К. е придобил от продавачките И. Г. И. и К. Г. И., по мъж К. М. фактическото владение върху две ниви в землището на [населено място] с площ 975 кв. м. в м.“Л.“ и с площ 632 кв. м. в м. „П.“, за сумата 27000 лева, получени при сключване на договора. Продавачките са се задължили да прехвърлят на купувача собствеността върху нивите. Договорът е подписан за продавачите само от К. К., липсва подпис или отпечатък от пръст (при неграмотност) за посочената в договора продавачка И. И..

От показанията на свидетеля Г. Н. Й. се установява, че до образуването на ТКЗС в [населено място] К. е имал нива от около един декар при съседи: Н. С. Х., Е. П. и В. д. Я.. Нивата се обработвала от К. без оспорване от страна на И. С. до внасянето й в ТКЗС. След началото на земеделската реституция през 1991 г. наследниците на К. К. започнали да обработват нивата. В последните години ответникът Н. Н. обработвал земята. Съдът кредитира показанията на свидетеля Й., които са отражение на непосредствените му възприятия (свидетелят знае имота около 8 години преди колективизацията, тъй като съседната нива е била на баща му Н. С. и в обработването й свидетелят е участвал от 10-годишен); посочените от свидетеля съседи на процесната нива съвпадат със съседите, описани в договора от 16.01.1946 г. Между страните няма спор, че описаната от свидетеля нива е именно спорната земя, възстановена на наследниците на И. В. нива от 0,661 дка в м.“А.“ и съставляваща имот № *** по КЗ. Идентичността на закупената от К. К. с писмения договор от 1946 г. нива в м.“Л.“ с възстановения на наследниците на И. В. имот № *** по КЗ се установява и от неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. По кадастралната карта на [населено място] имотът е с идентификатор ***.

По основателността на касационната жалба: При тези данни обжалваното решение на въззивния съд е неправилно. Предмет на делото е специалният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с който се разрешава колизия на права към минал момент - този на обобществяването на земеделските земи. От значение са фактите и обстоятелствата за придобиване на имота към релевантния за това производство момент, който се свързва с включването на имота в ТКЗС. В разглежданата хипотеза, при позоваване и при наличие на данни за предпоставки по чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, целта на производството е да се разреши спорът за материално право като се даде отговор на въпроса кому следва да бъде възстановен имотът. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ определящо значение за възстановяването на собствеността на конкретни лица е притежанието на земята преди образуване на ТКЗС.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че процесният договор от 16.01.1946 г. не попада в приложното поле на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като не бил подписан от едната продавачка, посочена в него - И. Н.. Без значение е обстоятелството, че договорът не е подписан от едната продавачка, след като се установява, че след сключването му купувачът е установил еднолично владение върху имота. След като договорът е подписан от поне един от продавачите и от съдържанието му следва, че с плащането на цената по него купувачът е получил фактическото владение, а гласните доказателства установяват, че от сключването му до образуването на ТКЗС земята се е обработвала единствено от купувача без спорове от страна на продавачите, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ: налице са всички елементи от фактическия й състав: владението на К. К. е основано на писмен договор, който е валиден, тъй като е подписан от единия продавач, и след получаване на фактическата власт от продавачите по договора е обработвал имота като свой до образуването на ТКЗС. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че не било установено владението на имота от К. К. за периода от сключване на писмения договор до внасянето на имота в ТКЗС. Показанията на свидетеля Й., анализирани в съвкупност със съдържанието на договора, от което е видно, че фактическото владение върху нивите е предадено на купувача К. при сключването му, водят до несъмнен извод за упражнявано владение за целия релевантен период. Липсват твърдения имотът да е бил обработван от друго лице; липсват доказателства, които да оборват или правят съмнителен този извод.

Нормата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ предписва, че при наличието на елементите на фактическия й състав придобивната давност, започнала да тече в полза на купувача, не се прекъсва с включването на земите в ТКЗС. Основателен е доводът, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че за придобиване на нивата по давност е необходимо установяване на владението й от К. К. до декември 1961 г. Законът определя друго – достатъчно е да се установи, че купувачът е владял до образуването на ТКЗС, а за остатъка от периода се счита, че давността тече по време на кооперативната собственост.

Въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение, с което е потвърдено решение № 906343 от 22.03.2022 г. на Районен съд Благоевград по гр. д. № 957/2020 г. следва да бъде отменено на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция като на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците се признае за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], общ.Б. К. Н. К., б. ж. на [населено място], починал на 28.07.1999 г., е бил собственик на нива от 975 кв. м. в м.“Л.“, землището на [населено място], при съседи: Х. Д.С., В. И. Н., Е. Ст.П. и Н. С. Г., част от която е идентична с поземлен имот с идентификатор *** с площ от 661 кв. м. в м.„А.“ по действащата кадастрална карта на [населено място].

Ответникът Н. А. Н. следва да понесе всички направени от ищците разноски в общ размер 4190 лева – 1585 лева за касационната инстанцзия, 1025 лева за въззивната инстанция и 1580 лева за първоинстанционното производство съобразно представени списъци, срещу които не е направено възражение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 260 от 05.05.2023 г., постановено от Окръжен съд Благоевград по в. гр. д. № 956/2022 г., и оставеното с него в сила решение № 906343 от 22.03.2022 г. на Районен съд Благоевград по гр. д. № 957/2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по иска, предявен от Е. К. Т. и М. К. Х. срещу С. С. Б., К. С. Б., Й. С. М., Н. А. Н., С. А. П., П. С. В. и Д. С. В., че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], общ.Б. К. Н. К., б. ж. на [населено място], починал на 28.07.1999 г., е бил собственик на нива от 975 кв. м. в м.“Л.“, землището на [населено място], при съседи: Х. Д.С., В. И. Н., Е. Ст.П. и Н. С. Г., част от която е идентична с поземлен имот с идентификатор *** с площ от 661 кв. м. в м.„А.“ по действащата кадастрална карта на [населено място].

ОСЪЖДА Н. А. Н. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на Е. К. Т. от [населено място], махала К., ЕГН [ЕГН] и М. К. Х. от [населено място], ул.“М-р Ст.И.“ № ***, ет.*, ап.*, ЕГН [ЕГН] разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 4190 /четири хиляди сто и деветдесет/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.