Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на Е. В. К. и В. Х. К. лично и като законни представители на Х. В. К. и Г. В. К. срещу въззивното решение на СГС от 27.ІV.2009г. по в. гр. д. № 117/2008г. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно въззивният съд е кредитирал запис на заповед от 08.ІХ.2000г. - той е неотносим към разглеждания спор, тъй като не е посочен в исковата молба и не е въведен чрез изменение на иска, което би било недопустимо, тъй като е представен пред втората инстанция, до сега съдебните инстанции, разглеждали делото, не са съобразявали изводите си с него. Твърди се и наличие на свръхобезпеченост на кредитора – ищец. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендират се и разноски.

Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 156 от 04.ІІ.2010г. на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса следва ли въззивния съд да основе изводите си на запис на заповед от 08.ІХ.2000г., задължението по който не е посочено в исковата молба и не е въведено чрез изменение на иска и поради това е неотносим към спора.

Ответникът по касационната жалба К. В. Б. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.

За да се произнесе по жалбата, ВКС на РБ съобрази следното:

С атакуваното решение СГС след връщането на делото от ВКС на РБ за частично ново разглеждане е оставил в сила решението на СРС от 11.VІ.2004г. по гр. д. № 20717/2003г. в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на К. В.Б. на основание чл. 135 от ЗЗД договор, обективиран в нот. акт №. 2000г., с който Е. К. е дарила на съпруга си В. К. апартамент № 1, находящ се в София, и договор, обективиран в нот. акт 2002г., с който Е. К. и В. К. са дарили на децата си Х. К. и Г. К. апартамент №, находящ се в София.

За да постанови решението, СГС е взел предвид съобразно чл. 188 ал. 3 от ГПК отм., че с влязло в сила на 18.І.2008г. /относно записа на заповед от 13.ІХ.2000г. с падеж 15.І.2000г./ и на 18.VІ.2008г. /относно записите на заповед от 13.ІХ.2000г. с падежи 15.ІІ.2000г. и 15.ІІІ.2000г./ решение № 340/20.ХІІ.2006г. по гр. д. № 198/2005г. на П..ОС е установено между Б. и К., че издадените на 13.ІХ.2000г. от К. в полза на Б. три записа на заповед за по 91500 германски марки с падежи 15.І.2000г., 15.ІІ.2000г. и 15.ІІІ.2000г. са нищожни. С оглед на това с влязло в сила на 09.09.2008г. постановление от 25.VІІ.2008г. по изп. д. № 8201/2003г. на СИС при ПРС е прекратено изпълнителното производство по издаден на Б. изпълнителен лист по трите записа на заповед и са вдигнати наложените запори и възбрани върху имущество на длъжниците К. и [фирма] – върху ид. част от дворно място в София, върху апартамент № в София, външен гараж № и апартамент “” в София. К. е издала в полза на Б. и запис на заповед от 08.ІХ.2000г. за сумата 25000 щ. д. с падеж 11.ХІІ.2000г., който не е посочен в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на който е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 4066/2004г., по което няма доказателства за плащане изцяло или частично. При това положение въпреки нищожността на посочените три записа на заповед от 13.ІХ.2000г. ищецът е запазил качеството си на кредитор по отношение на К., имуществените интереси на който с безвъзмездните разпоредителни действия на последната по нотариалните актове № /2000г. и № /2002г. са увредени. Ето защо в имуществената му сфера следва да се върнат и двата дарени имота, тъй като не е установено цената на единия от тях да е достатъчна за погасяване на вземането му. Не е опровергана и презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД за знанието на К. за увреждането на кредитора.

По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното:

Съгласно чл. 2 от ГПК отм. съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице /или по искане на прокурора в определени от закон случаи/, като съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Следователно предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита и съдействие. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца /чл. 15 ал. 1 от ГПК отм. чрез страни /носителите на спорното правоотношение/, правопораждащи - при претендиране съществуването на правото /или правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи – при отричане съществуването на спорното право/ юридически факти /основание на иска/ и петитум. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес /съдържащо се в разпоредбата на чл. 2 от ГПК отм. съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на заявеното въз основа на конкретни фактически обстоятелства искане. При това положение в случай, че в обстоятелствената част на исковата молба претенцията по чл. 135 от ЗЗД не е основана на юридически факт, какъвто представлява конкретен запис на заповед, обуславящ качеството на ищеца на кредитор, и този факт не е въведен и в течение на производството по предвидения в чл. 116 от ГПК отм. ред, съдът не може да разреши спора въз основа на него.

По основателността на касационната жалба:

В. решение е неправилно.

Несъмнено установено е с представените по делото доказателства, че трите записи на заповед, издадени от ответницата Е. К. на 13.ІХ.2000г., с всеки от които тя се задължила да изплати на ищеца К. Б. по 91 500лв. с падежи 15.І.2000г., 15.ІІ.2000г. и 15.ІІІ.2000г., са обявени за нищожни с влязло в сила след приключване на устните състезания пред първия въззивен съд решение № 340/20.ХІІ.2006г. по гр. д. № 198/2005г. на ПОС. С това задължението на ответницата по тях спрямо ищеца е отпаднало, и, респективно, отпаднало е и качеството й на длъжник по смисъла на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, което е една от предвидените в тази разпоредба предпоставки за обявяване недействителността на увреждащите кредитора действия /в случая сключени между ответниците безвъзмездни сделки/. Несъмнено установено е и че ищецът е основал претенциите си по делото само на тези записи на заповед /и само те са били предмет на преценка при досегашното произнасяне на съдилищата по спора/, като в течение на производството той не е заявил и не е допускано по реда на чл. 116 от ГПК отм. изменение на основанието на исковете с въвеждане към предмета на делото и на вземането му по записа на заповед, издаден от ответницата К. на 08.ІХ.2000г. При това положение и с оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, неправилно въззивният съд е основал изводите си на този запис на заповед. Ето защо и на основание чл. 293 ал. 1 и ал. 2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД относно правните сделки, извършени от Е. Вл.К. с нот. акт № /2000г. и с нот. акт № /2002г., бъдат отхвърлени, тъй като не са налице предвидените в разпоредбата в кумулативна връзка предпоставки – качества на ищеца и на ответниците съответно на кредитор и на длъжници, както и на увреждащи кредитора действия. С оглед този извод е безпредметно произнасянето по останалите оплаквания в касационната жалба.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на касаторите следва да бъдат присъдени 2511лв. разноски за производството.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на СГС, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, от 27.ІV.2009г. по гр. д. № 117/2008г. и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. Б. от София срещу Е. В. К., В. Х. К., Х. В. К. и Г. В. К., последният като малолетен чрез законните му представители Е. Вл.К. и В. Хр.К., всички от София, искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителни на договор от 29.ХІІ.2000г., с който Е. Вл.К. дарява на В. Хр.К. апартамент № ет. бл. № [жк]София, м.””, с площ 75.74 кв. м, ведно с мазе № и 3.276% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, предмет на нот. акт № т. рег. № н. д. № /2000г., и на договор от 26.ІІІ.2002г., с който Е. Вл.К. и В. Хр.К. даряват на децата си Х. Вл.К. и Г. Вл.К. апартамент № ет. бл. [улица]“З” м.”Ц.” София, с площ 89.74 кв. м, ведно с мазе № 3 и 3.81% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, предмет на нот. акт № т. рег. № д. № /2002г.

ОСЪЖДА К. В. Б. от София да заплати на Е. В. К., В. Х. К., Х. В. К. и Г. В. К., последният като малолетен чрез законните му представители Е. Вл.К. и В. Хр.К., всички от София, 2511лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: