№ 96

С.,18.07.2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:Е. ЧАНАЧЕВА

Е. М.

При участието на секретаря: Н. Т.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 610/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

[фирма] – [населено място] е подал касационна жалба против решение от 08.03.2010г. по т. д. 2712/09г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е уважена претенцията за лихва върху присъдените обезщетения от датата на увреждането- 03.12.2003г. до окончателното изплащане.

Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението в посочената част, с оглед неуваженото възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва. Страната е посочила, че е въвела редовно процесуално възражението си за давност – с писмена молба от 01.11.2007г. Поддържано е, че това възражение не е било обсъждано от въззивния съд, който за разлика от първостепенния е извършил преценка за основателност на иска и съответно е дължал произнасяне по възражението за изтекла давност. Направен е извод, че съдът е следвало да съобрази в тази насока практиката не само на ВКС, но и своята, като присъди лихва за период от три години преди завеждане на иска, тъй като присъждането й по този ред се извежда от правилото визирано в чл. 111, б. „в” ЗЗД. Развити са и подробни доводи подкрепящи основателността на така изложеното разбиране на касатора.

Ответниците по касация – М. А. В. и Л. К. В., чрез пълномощника им адв. Й. са на...