Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление „Социално осигуряване” /РУСО/ гр. Х. против решение № 332/16.06.2011г., постановено по адм. дело № 192/2011г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отменено решение № Ж-15-1/03.02.2011г. на директора на РУСО гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № О-26-000-00-00369792/19.01.2011г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО, а преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорените административни актове.
Ответникът по касационната жалба – А. И. С. от гр. Х., чрез пълномощника адв. Д. А., оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отменено решение № Ж-15-1/03.02.2011г. на директора на РУСО гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № О-26-000-00-00369792/19.01.2011г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО, с което е отказано отпускане на парично обезщетение на А. И. С. по болничен лист серия А, №1782227 за периода от 14.12.2010г. до 24.01.2011г., и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.
За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е отказано отпускане на исканото парично обезщетение по болничния лист за майчинство на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина /НООСЛБГРЧ/, тъй като жалбоподателката е самоосигуряващо се лице – земеделски производител, и е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на 03.09.2009г., в която е посочила, че е започнала дейност на 16.07.2009г. и че се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионално заболяване и безработица от тази дата. Съдът е приел за безспорно, че към датата на осигурителния риск жалбоподателката има натрупан изискуемия от закона стаж, осигуряването е за всички рискове, внесени са всички осигурителни вноски. Приел е за неправилно становището на административния орган, че след като заявяването на началото на дейността не е направено в срока по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧ, жалбоподателката няма право да се осигурява за общо заболяване и майчинство и към датата на настъпване на осигурителния риск не е придобила съответните осигурителни права. Според съда към датата на настъпване на осигурителния риск жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице, тъй като е декларирала, че започва дейност като самоосигуряващо се лице от 16.07.2009г. и се осигурява за всички осигурени социални рискове, внесла е дължимите осигурителни вноски. Така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно, че А. И. С., ответник в настоящото производство, е самоосигуряващо се лице – земеделски производител, както и че на 03.09.2009г. е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочила, че е започнала дейност като самоосигуряващо се лице от 16.07.2009г. и че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, считано от същата дата - 16.07.2009г. На 14.12.2010г. е настъпил осигурителния риск раждане, като в тази връзка А. С. е представила болничен лист серия А, № 1782227 от 17.12.2010г. за временна неработоспособност за периода от 14.12.2010г. до 24.01.2011г. с оглед изплащане на обезщетение. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че лицето е осигурено за всички осигурителни рискове, според подадената декларация, както и че за периода са внесени всички осигурителни вноски от лицето, тъй като това се установява от приложената по административната преписка справка от НАП за осигуряването на самоосигуряващо се лице; както и че лицето е имало изискуемия осигурителен стаж от 12 месеца като осигурено за риска бременност и раждане.
В разпоредбата на чл. 48а КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От започването на дейността си като самоосигуряващо се, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО А. С. в това си качество е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 4 КСО лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /с променено наименование в сила от 01.01.2010г./, в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Такава декларация в случая е подадена от А. С. на 03.09.2009г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността – 16.07.2009г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 16.07.2009 г. и за периода от започване на трудовата дейност е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство.
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен довода на директора на РУСО – гр. Х., че декларацията от 03.09.2009 г. не е породила целените правни последици.Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не може след изтичането на срока по ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ да се променя вида на осигуряването и то със задна дата. С ДВ, бр. 2/2010г. е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която А. С. е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че в актуалната съдебна практика на ВАС се приема, че при действащата през 2009г. правна уредба изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването /напр. решение № 15215/13.12.2010г. по адм. дело № 8568/2010г., решение 16052/29.12.2010г. по адм. дело № 6268/2010г., решение № 15309/14.12.2010г. по адм. село № 6336/2010г., всички на шесто отделение/.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск, А. С. има придобит 12 месеца осигурителен стаж по чл. 48а КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, внесени са дължимите осигурителни вноски. Поради това, съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски е по принцип основателно, но от представените по делото доказателства не се установява да са направени разноски пред касационната инстанция. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 06.07.2011г. между страната и адв. Д. А., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но няма доказателства същото да е платено, тъй като графата „Платена сума” не е попълнена. Присъждат се само реално направените разноски, а не уговорено адвокатско възнаграждение, поради което в случая на ответната страна не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 332/16.06.2011г., постановено по адм. дело № 192/2011г. по описа на Административен съд гр. Х.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ А. Д. А.Д.