Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Я. Г., от с. Р., област Р. против решение № 9 / 13.05.2013 г. по адм. дело № 388 / 2012 г. на Административен съд – Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на §4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира, че административният съд не е изяснил вярно категорията на труда при осигурителния стаж за периода 08.11.1979 г. – 01.06.1986 г. и погрешно е изчислен осигурителния стаж за времето, през което е бил регистриран като безработен.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – Русе не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно административният съд е изяснил категорията на труда за спорните периоди и предвид отсъствието на кумулативно изискуемото основание за минимален сбор 100 от осигурителен стаж и възраст е приел, че жалбоподателят не е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 9 / 13.05.2013 г. по адм. дело № 388 / 2012 г. Административен съд – Русе е отхвърлил...