Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Дианид“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н. Р“ № 11 /съдебен адрес: гр. С., ул. „Б. М” № 12, ет. 2/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Н.И, против частта от решение № 3002 от 17.06.2020 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11280/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221016008206-091-001/27.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 708/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, с който му е отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 52 021 лв. със съответните лихви за забава в размер на 26 687.34 лв., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско в размер на 4 167.21 лв.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение изцяло, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на всички сторени в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. К и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 167 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Намира за основателен доводът в жалбата за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждането на всички, събрани по делото, доказателства и приетите експертизи, съответно – липса на конкретни мотиви за отделните доставки. Преценката за същественост обаче следва да се прави с оглед на това, дали ако нарушението не беше допуснато, би бил постановен различен като краен резултат съдебен акт, поради което на основание чл. 218, ал. 1 АПК отменителните основания по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК, на които касаторът се позовава ще бъдат обсъдени във връзка с конкретните процесни доставки на стоки и услуги, за които отказаното право на приспадане на ДДС с РА е потвърдено с оспореното първоинстанционно решение.

Правилно е приел административният съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. С РА са установени на ревизираното дружество задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 9 вр. чл. 25 ЗДДС по фактури, издадени от „Т. А” ЕООД, „Гаранстрой” ЕООД, „Д. С БГ”, „Нанатекс” ЕООД, „В. Х” ЕООД, „Промоутър БГ” ЕООД, „К. К” ЕООД, „Колори-1” ЕООД, „Неструм” ЕООД, „Енконструкт” ЕООД, „Пиастрела” ЕООД /само по една фактура - № 170/31.03.2012 г./.

Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Наличието им е спорно за страните по делото. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. Според т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник, за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Проверката се извършва от националната юрисдикция в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право /т. 32 от същото решение/. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. В същия смисъл е и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К". Тезата на приходната администрация в случая е, че не са доказани посочените по-горе предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. Установените по делото факти са следните:

1. С РА не е признато правото на приспадане на ДДС в размер на 2 504 лв. по фактура № 170/31.03.2012 г., издадена от „Пиастрела” ЕООД. Фактурата е издадена във връзка с договор от 01.12.2011 г., сключен между „Дианид” ЕООД като възложител и „Пиастрела” ЕООД като изпълнител. Предмет на договора е изработката на база данни за клиенти на LED осветление минимум 2 500 броя, включващ име на клиента, лице за контакт, телефон и електронна поща. На датата на фактурата страните по договара са подписали приемо – предавателен протокол, удостоверяващ изработване на продукта съгласно изискванията на възложителя, предаването и приемането му без забележки. По делото са приети без възражения от страните основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, според които вещото лице е извършило проверка в офиса на дружеството – жалбоподател, находящ се в гр. С., ж. к. „Бели брези”, бл. 27, партер и по-конкретно на служебния компютър на дружеството марка DELL, модел Inspiron със сериен номер S/N 4904513102. На работния му плот е открило 1 PDF файл с ноименование „Dianid potential LED customers” с размер 292 КВ. Документът е разпечатан и представен като приложение към експертизите. Състои се от 65 страници, на които в табличен вид са представени 2 504 фирми – потенциални клиенти на LED осветление, подредени по азбучен ред низходящо. Съдържа имена на клиенти, лице за контакт /едно, две или три лица/, телефони /стационарни и мобилни/ и електронни адреси. На случаен принцип вещото лице е проверило 20 клиенти и е сравнило данните за тях с публично известните такива от Търговския регистър и други, налични онлайн, и е констатирало, че информацията за тях съвпада. Предоставеният за проверка продукт отговаря на дефиницията за „база данни”. Свидетелката С.Н, управител на „Пиастрела” ЕООД през 2011 г., потвърждава изработването на базата данни лично от нея от името на дружеството и предоставянето й на жалбоподателя.

Както посочва касаторът в жалбата си, във връзка с тази доставка съдът е изложил конкретни мотиви в своето решение. Приел е, че правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано от ревизиращия екип, тъй като: липсват данни за потенциалните клиенти на LED осветлението, за които е създадена базата данни; липсва информация за това къде се съхранява същата и как се ползва; не е представена от жалбоподателя информация за това каква е икономическата му изгода от използването и с кои клиенти конкретно дружеството има бизнес отношения. Съдът е посочил, че кредитира съдебно-техническата компютърна експертиза, изготвена от вещото лице Л.А, но тя не оборва констатациите на ревизиращия екип, и не кредитира свидетелските показания на свидетелката Нейковска, тъй като е заинтересована от изхода на делото.

Настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното решение в тази му част като необосновано и неправилно като постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми. Безспорно е доказано по делото извършването на доставката от доставчика „Пиастрела” ЕООД в изпълнение на договора от 01.12.2011 г. чрез приемо-предавателния протокол и съдебно-техническите експертизи /основна и допълнителна/, включително чрез свидетелските показания. Противно на приетото от съда файлът е разпечатан и приложен по делото и в него са налични данните за всички клиенти. Установено е от експертизите къде се намира базата данни и че се използва от жалбоподателя. Безспорно „Дианид” ЕООД осъществява дейност, свързана с производство и търговия със светодиодни осветители /стр. 3 от ревизионния доклад/. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице К.Б, което е посетило производствената му база в гр. С., бул. „Ломско шосе” № 210, както и от представените във връзка с това заключение договори, по които „Дианид” ЕООД е изпълнител. Така установените факти обосновават извод, че базата от данни за клиенти е свързана с дейността на „Дианид” ЕООД и разходът за изработването й е разход за дейността му, поради което правото му на данъчен кредит по тази доставка неправилно не е признато с решението на АССГ. По така изложените съображения същото следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Дианид” ЕООД против РА относно непризнатото с него право на приспадане на ДДС в размер на 2 504 лв. по фактура № 170/31.03.2012 г., издадена от „Пиастрела” ЕООД, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени актът.

2. Оспореното решение на АССГ е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Дианид” ЕООД против РА, непризнаващ правото му на приспадане на ДДС по следните фактури: фактура № 1000333/29.09.2015 г. и фактура № 1000663/22.12.2015 г., издадени от „Т. А” ЕООД с приложени към тях приемо-предавателни протоколи, пътен лист и товарителница /л. 1046 – л. 1049/, представени в хода на ревизията и обсъдени в ревизионния доклад; фактура № 1285/20.09.2012 г., издадена от „Д. С БГ” ЕООД, с приложен към нея приемо-предавателен протокол /л. 405/; фактура № 1358/13.09.2012 г., издадена от „В. Х” ЕООД, и приемо-предавателен протокол /л. 403/; фактура № 305/17.04.2013 г., издадена от „Енконструкт” ЕООД, и приемо-предавателен протокол към нея /л. 411/; фактура № 1369/11.09.2012 г. и фактура № 1394/27.09.2012 г., издадени от „Неструм” ЕООД, с приложени към тях приемо-предавателни протоколи /л. 406 – л. 409/; фактури с номера 5/26.11.2012 г. и 351/27.03.2013 г. за авансови плащания, издадени от „Гаранстрой” ЕООД, с договор и протокол/акт образец 19 /л. 1033 – л. 1036/; фактура № 1490/20.10.2012 г., издадена от „В. Х” ЕООД, с договор и протокол/акт образец 19 към нея /л. 1042 – л. 1044/. Фактурите от „Гаранстрой” ЕООД и доказателствата към тях, вкл. НА за придобиване право на собственост, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка, както и тази, издадена от „В. Х” ЕООД, са обсъдени в ревизионния доклад. Приемо-предавателните протоколи към останалите фактури са представени от жалбоподателя в съдебното производство с молба и са приети в съдебно заседание, проведено на 02.06.2020 г., като тяхната автентичност не е оспорена от ответика. Тези доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд и не са изложени от него мотиви за това доказват ли те осъществяването на доставките или не, не е обсъден и доводът на ревизиращия екип, че протоколите към фактурите, издадени от „Т. А” ЕООД, не съдържат идентификация на лицата, които са ги подписали. Не са обсъдени съдебно-счетоводната експертиза и двете съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите лица К.Б и Б.Н.С не е формирал изводи по отношение на тези доставки за това доказани ли са посочените по-горе две предпоставки за признаване правото на данъчен кредит – осъществяването на доставките и използване на стоките и услугите във връзка с осъществяваната от получателя независима икономическа дейност за следващи облагаеми доставки. Потвърдил е РА с мотиви, че за строителните услуги е необходимо доставчиците да разполагат с активи – багери и други, материали и трудов ресурс, а такива доказателства не са представени; липсва ежедневна отчетност на извършваната от конкретно лице – работник работа. По отношение на доставките на стоки съдът е счел, че достатъчен за отказа на правото на приспадане е фактът, че не е доказана разполагаемост при доставчиците, тъй като не е представена аналитичност на сметка 304. Основателен е доводът на касатора, че посочените от АССГ обстоятелства не са достатъчни, за да не бъде признато на получателя правото на приспадане според цитираните от него решения на СЕС по дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. С оглед изложеното първоинстанционното решение в тази част следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението на първостепенния съд е правилно в частта му, в която е потвърден РА относно отказа на право на приспадане по една фактура, издадена от „Нанатекс” ЕООД, четири фактури, издадени от „Промоутър БГ” ЕООД, две фактури, издадени от „К. К” ЕООД, четири фактури, издадени от „В. Х” ЕООД с предмет „плочки”. Самите фактури не доказват предаване и приемани на плочки. Към тях не са налице други документи, индивидуализиращи стоката в достатъчна степен, позволяваща да се установи осъществяването на доставките и осъществените от получателя продажби на същите. Правилно е потвърден от съда РА и в частта му, в която не е признато право на данъчен кредит по фактурата, издадена от „Колори – 1” ЕООД, за алуминиеви и метални профили и еталбонд. Стоките са индивидуализирани във фактурата, но тя не доказва предаването им от доставчика и приемането им от жалбоподателя. Не е представен от жалбоподателя друг документ, удостоверяващ това обстоятелство. Взетата счетоводна операция по кредита на сметка 702 „Приходи от продажби”, установена от съдебно-счетоводната експертиза, не доказва изписването им с цел влагане в преустройство на обектите на дружеството – жалбоподател /шоурум в ж. к. „Бели брези”, производствен цех на бул. „Ломско шосе” и складово помещение на ул. „Буная”/, в какъвто смисъл са дадените от него обяснения. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното с него право на данъчен кредит в общ размер 17 676.98 лв. и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви за забава.

Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съответни на уважената част от жалбата с решението по съществото на спора – 425 лв. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение, съответно на потвърдената част на решението на административния съд – 1 060.30 лв. На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следа да се произнесе по исканията на страните за разноски при повторното разглеждане на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 3002 от 17.06.2020 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 11280/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Дианид“ ЕООД против ревизионен акт № Р-22221016008206-091-001/27.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 708/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, относно отказаното му право на приспадане на ДДС в размер 2 504 лв. по фактура № 170/31.03.2012 г., издадена от „Пиастрела” ЕООД със съответните лихви за забава, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22221016008206-091-001/27.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 708/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, в частта му на отказаното му право на приспадане на ДДС в размер 2 504 лв. по фактура № 170/31.03.2012 г., издадена от „Пиастрела” ЕООД, със съответните лихви за забава.

ОТМЕНЯ решение № 3002 от 17.06.2020 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 11280/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Дианид“ ЕООД против ревизионен акт № Р-22221016008206-091-001/27.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 708/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, относно отказаното му право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: фактура № 1000333/29.09.2015 г. и фактура № 1000663/22.12.2015 г., издадени от „Т. А” ЕООД; фактура № 1285/20.09.2012 г., издадена от „Д. С БГ” ЕООД; фактура № 1358/13.09.2012 г., издадена от „В. Х” ЕООД; фактура № 305/17.04.2013 г., издадена от „Енконструкт” ЕООД; фактура № 1369/11.09.2012 г. и фактура № 1394/27.09.2012 г., издадени от „Неструм” ЕООД; фактури с номера 5/26.11.2012 г. и 351/27.03.2013 г. за авансови плащания, издадени от „Гаранстрой” ЕООД; фактура № 1490/20.10.2012 г., издадена от „В. Х” ЕООД.

ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд.

ОСЪЖДА „Дианид“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н. Р“ № 11 да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 1 060.30 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Дианид“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н. Р“ № 11 разноски в размер на 425 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Дианид“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н. Р“ № 11 /съдебен адрес: гр. С., ул. „Б. М” № 12, ет. 2/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Н.И, против частта от решение № 3002 от 17.06.2020 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11280/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221016008206-091-001/27.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 708/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, с който му е отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 52 021 лв. със съответните лихви за забава в размер на 26 687.34 лв., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско в размер на 4 167.21 лв.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение изцяло, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на всички сторени в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. К и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 167 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Намира за основателен доводът в жалбата за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждането на всички, събрани по делото, доказателства и приетите експертизи, съответно – липса на конкретни мотиви за отделните доставки. Преценката за същественост обаче следва да се прави с оглед на това, дали ако нарушението не беше допуснато, би бил постановен различен като краен резултат съдебен акт, поради което на основание чл. 218, ал. 1 АПК отменителните основания по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК, на които касаторът се позовава ще бъдат обсъдени във връзка с конкретните процесни доставки на стоки и услуги, за които отказаното право на приспадане на ДДС с РА е потвърдено с оспореното първоинстанционно решение.

Правилно е приел административният съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. С РА са установени на ревизираното дружество задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 9 вр. чл. 25 ЗДДС по фактури, издадени от „Т. А” ЕООД, „Гаранстрой” ЕООД, „Д. С БГ”, „Нанатекс” ЕООД, „В. Х” ЕООД, „Промоутър БГ” ЕООД, „К. К” ЕООД, „Колори-1” ЕООД, „Неструм” ЕООД, „Енконструкт” ЕООД, „Пиастрела” ЕООД /само по една фактура - № 170/31.03.2012 г./.

Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Наличието им е спорно за страните по делото. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. Според т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник, за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Проверката се извършва от националната юрисдикция в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право /т. 32 от същото решение/. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. В същия смисъл е и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К". Тезата на приходната администрация в случая е, че не са доказани посочените по-горе предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит.

Установените по делото факти са следните:

1. С РА не е признато правото на приспадане на ДДС в размер на 2 504 лв. по фактура № 170/31.03.2012 г., издадена от „Пиастрела” ЕООД. Фактурата е издадена във връзка с договор от 01.12.2011 г., сключен между „Дианид” ЕООД като възложител и „Пиастрела” ЕООД като изпълнител. Предмет на договора е изработката на база данни за клиенти на LED осветление минимум 2 500 броя, включващ име на клиента, лице за контакт, телефон и електронна поща. На датата на фактурата страните по договара са подписали приемо – предавателен протокол, удостоверяващ изработване на продукта съгласно изискванията на възложителя, предаването и приемането му без забележки. По делото са приети без възражения от страните основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, според които вещото лице е извършило проверка в офиса на дружеството – жалбоподател, находящ се в гр. С., ж. к. „Бели брези”, бл. 27, партер и по-конкретно на служебния компютър на дружеството марка DELL, модел Inspiron със сериен номер S/N 4904513102. На работния му плот е открило 1 PDF файл с ноименование „Dianid potential LED customers” с размер 292 КВ. Документът е разпечатан и представен като приложение към експертизите. Състои се от 65 страници, на които в табличен вид са представени 2 504 фирми – потенциални клиенти на LED осветление, подредени по азбучен ред низходящо. Съдържа имена на клиенти, лице за контакт /едно, две или три лица/, телефони /стационарни и мобилни/ и електронни адреси. На случаен принцип вещото лице е проверило 20 клиенти и е сравнило данните за тях с публично известните такива от Търговския регистър и други, налични онлайн, и е констатирало, че информацията за тях съвпада. Предоставеният за проверка продукт отговаря на дефиницията за „база данни”. Свидетелката С.Н, управител на „Пиастрела” ЕООД през 2011 г., потвърждава изработването на базата данни лично от нея от името на дружеството и предоставянето й на жалбоподателя.

Както посочва касаторът в жалбата си, във връзка с тази доставка съдът е изложил конкретни мотиви в своето решение. Приел е, че правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано от ревизиращия екип, тъй като: липсват данни за потенциалните клиенти на LED осветлението, за които е създадена базата данни; липсва информация за това къде се съхранява същата и как се ползва; не е представена от жалбоподателя информация за това каква е икономическата му изгода от използването и с кои клиенти конкретно дружеството има бизнес отношения. Съдът е посочил, че кредитира съдебно-техническата компютърна експертиза, изготвена от вещото лице Л.А, но тя не оборва констатациите на ревизиращия екип, и не кредитира свидетелските показания на свидетелката Нейковска, тъй като е заинтересована от изхода на делото.

Настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното решение в тази му част като необосновано и неправилно като постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми. Безспорно е доказано по делото извършването на доставката от доставчика „Пиастрела” ЕООД в изпълнение на договора от 01.12.2011 г. чрез приемо-предавателния протокол и съдебно-техническите експертизи /основна и допълнителна/, включително чрез свидетелските показания. Противно на приетото от съда файлът е разпечатан и приложен по делото и в него са налични данните за всички клиенти. Установено е от експертизите къде се намира базата данни и че се използва от жалбоподателя. Безспорно „Дианид” ЕООД осъществява дейност, свързана с производство и търговия със светодиодни осветители /стр. 3 от ревизионния доклад/. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице К.Б, което е посетило производствената му база в гр. С., бул. „Ломско шосе” № 210, както и от представените във връзка с това заключение договори, по които „Дианид” ЕООД е изпълнител. Така установените факти обосновават извод, че базата от данни за клиенти е свързана с дейността на „Дианид” ЕООД и разходът за изработването й е разход за дейността му, поради което правото му на данъчен кредит по тази доставка неправилно не е признато с решението на АССГ. По така изложените съображения същото следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Дианид” ЕООД против РА относно непризнатото с него право на приспадане на ДДС в размер на 2 504 лв. по фактура № 170/31.03.2012 г., издадена от „Пиастрела” ЕООД, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени актът.

2. Оспореното решение на АССГ е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Дианид” ЕООД против РА, непризнаващ правото му на приспадане на ДДС по следните фактури: фактура № 1000333/29.09.2015 г. и фактура № 1000663/22.12.2015 г., издадени от „Т. А” ЕООД с приложени към тях приемо-предавателни протоколи, пътен лист и товарителница /л. 1046 – л. 1049/, представени в хода на ревизията и обсъдени в ревизионния доклад; фактура № 1285/20.09.2012 г., издадена от „Д. С БГ” ЕООД, с приложен към нея приемо-предавателен протокол /л. 405/; фактура № 1358/13.09.2012 г., издадена от „В. Х” ЕООД, и приемо-предавателен протокол /л. 403/; фактура № 305/17.04.2013 г., издадена от „Енконструкт” ЕООД, и приемо-предавателен протокол към нея /л. 411/; фактура № 1369/11.09.2012 г. и фактура № 1394/27.09.2012 г., издадени от „Неструм” ЕООД, с приложени към тях приемо-предавателни протоколи /л. 406 – л. 409/; фактури с номера 5/26.11.2012 г. и 351/27.03.2013 г. за авансови плащания, издадени от „Гаранстрой” ЕООД, с договор и протокол/акт образец 19 /л. 1033 – л. 1036/; фактура № 1490/20.10.2012 г., издадена от „В. Х” ЕООД, с договор и протокол/акт образец 19 към нея /л. 1042 – л. 1044/. Фактурите от „Гаранстрой” ЕООД и доказателствата към тях, вкл. НА за придобиване право на собственост, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка, както и тази, издадена от „В. Х” ЕООД, са обсъдени в ревизионния доклад. Приемо-предавателните протоколи към останалите фактури са представени от жалбоподателя в съдебното производство с молба и са приети в съдебно заседание, проведено на 02.06.2020 г., като тяхната автентичност не е оспорена от ответика. Тези доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд и не са изложени от него мотиви за това доказват ли те осъществяването на доставките или не, не е обсъден и доводът на ревизиращия екип, че протоколите към фактурите, издадени от „Т. А” ЕООД, не съдържат идентификация на лицата, които са ги подписали. Не са обсъдени съдебно-счетоводната експертиза и двете съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите лица К.Б и Б.Н.С не е формирал изводи по отношение на тези доставки за това доказани ли са посочените по-горе две предпоставки за признаване правото на данъчен кредит – осъществяването на доставките и използване на стоките и услугите във връзка с осъществяваната от получателя независима икономическа дейност за следващи облагаеми доставки. Потвърдил е РА с мотиви, че за строителните услуги е необходимо доставчиците да разполагат с активи – багери и други, материали и трудов ресурс, а такива доказателства не са представени; липсва ежедневна отчетност на извършваната от конкретно лице – работник работа. По отношение на доставките на стоки съдът е счел, че достатъчен за отказа на правото на приспадане е фактът, че не е доказана разполагаемост при доставчиците, тъй като не е представена аналитичност на сметка 304. Основателен е доводът на касатора, че посочените от АССГ обстоятелства не са достатъчни, за да не бъде признато на получателя правото на приспадане според цитираните от него решения на СЕС по дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. С оглед изложеното първоинстанционното решение в тази част следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението на първостепенния съд е правилно в частта му, в която е потвърден РА относно отказа на право на приспадане по една фактура, издадена от „Нанатекс” ЕООД, четири фактури, издадени от „Промоутър БГ” ЕООД, две фактури, издадени от „К. К” ЕООД, четири фактури, издадени от „В. Х” ЕООД с предмет „плочки”. Самите фактури не доказват предаване и приемани на плочки. Към тях не са налице други документи, индивидуализиращи стоката в достатъчна степен, позволяваща да се установи осъществяването на доставките и осъществените от получателя продажби на същите. Правилно е потвърден от съда РА и в частта му, в която не е признато право на данъчен кредит по фактурата, издадена от „Колори – 1” ЕООД, за алуминиеви и метални профили и еталбонд. Стоките са индивидуализирани във фактурата, но тя не доказва предаването им от доставчика и приемането им от жалбоподателя. Не е представен от жалбоподателя друг документ, удостоверяващ това обстоятелство. Взетата счетоводна операция по кредита на сметка 702 „Приходи от продажби”, установена от съдебно-счетоводната експертиза, не доказва изписването им с цел влагане в преустройство на обектите на дружеството – жалбоподател /шоурум в ж. к. „Бели брези”, производствен цех на бул. „Ломско шосе” и складово помещение на ул. „Буная”/, в какъвто смисъл са дадените от него обяснения. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното с него право на данъчен кредит в общ размер 17 676.98 лв. и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви за забава.

Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съответни на уважената част от жалбата с решението по съществото на спора – 425 лв. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение, съответно на потвърдената част на решението на административния съд – 1 060.30 лв. На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следа да се произнесе по исканията на страните за разноски при повторното разглеждане на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 3002 от 17.06.2020 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 11280/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Дианид“ ЕООД против ревизионен акт № Р-22221016008206-091-001/27.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 708/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, относно отказаното му право на приспадане на ДДС в размер 2 504 лв. по фактура № 170/31.03.2012 г., издадена от „Пиастрела” ЕООД със съответните лихви за забава, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22221016008206-091-001/27.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 708/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, в частта му на отказаното му право на приспадане на ДДС в размер 2 504 лв. по фактура № 170/31.03.2012 г., издадена от „Пиастрела” ЕООД, със съответните лихви за забава.

ОТМЕНЯ решение № 3002 от 17.06.2020 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 11280/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Дианид“ ЕООД против ревизионен акт № Р-22221016008206-091-001/27.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 708/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, относно отказаното му право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: фактура № 1000333/29.09.2015 г. и фактура № 1000663/22.12.2015 г., издадени от „Т. А” ЕООД; фактура № 1285/20.09.2012 г., издадена от „Д. С БГ” ЕООД; фактура № 1358/13.09.2012 г., издадена от „В. Х” ЕООД; фактура № 305/17.04.2013 г., издадена от „Енконструкт” ЕООД; фактура № 1369/11.09.2012 г. и фактура № 1394/27.09.2012 г., издадени от „Неструм” ЕООД; фактури с номера 5/26.11.2012 г. и 351/27.03.2013 г. за авансови плащания, издадени от „Гаранстрой” ЕООД; фактура № 1490/20.10.2012 г., издадена от „В. Х” ЕООД.

ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд.

ОСЪЖДА „Дианид“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н. Р“ № 11 да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 1 060.30 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Дианид“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н. Р“ № 11 разноски в размер на 425 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.