Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, подадена чрез пълномощника гл. юрк.. Д, против решение № 333/28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2768/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, в осъдителната му част, с която ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на И.Ч сумата от 2500 лв., представляващи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, причинени вследствие на Заповед за задържане рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ на МВР гр. Б.. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на иска. Счита, че при постановяване на решението е нарушен принципът на справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД, определеното обезщетение е силно завишено и не съответства на причинените неимуществени вреди. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – И.Ч от гр. Б., чрез процесуалния си представител адв.. Н, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, и счита, че касационната жалба е частично основателна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

С обжалваната част на посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на И.Ч обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като последица от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ на МВР – Бургас, като на ищеца са присъдени и разноски съразмерно уважената част от иска.

Административният съд е приел, че по отношение на посочената претенция са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ОД НА МВР – Бургас.

Пред първоинстанционния съд е установено, че със заповед рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ – Б. Ч е бил задържан за срок от 24 часа затова, че на 02.03.2018 г. в гр. Б. около 08.55 часа пред ОДЗ „Брезичка“, оказал съпротива срещу органа на властта изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, като по случая е образувано ДП 434ЗМ-955/2017 г. Според заповедта за задържане, както и според подписана декларация по чл. 30, ал. 3 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и протокол за личен обиск ищецът е бил задържан на 02.03.2018 г., около 8.55 часа. В посочената декларация ищецът е заявил, че е запознат с правото си на адвокатска защита и желае такава, но не желае да ползва защита по реда на ЗЗП, тъй като разполага със средства да заплати адвокатско възнаграждение.

Установено е също, че заповедта за задържане е отменена с решение № 393/02.03.2018 г. по адм. д. № 595/2018 г. по описа на АСБ, което е оставено в сила с решение № 8496/06.06.2019 г. по адм. д. № 5076/2018 г. на ВАС. По делото е приложено адм. д. № 595/2018 г., към което се намира и адм. д. № 5076/2018 г. на ВАС.

Пред съда са изслушани свидетелски показания, от които е установено, че ищецът действително е преживял негативни преживявания и унижение, които са били причинени лично на ищеца от това, че той като бивш дългогодишен служител на МВР е бил задържан. Съдът е приел, че действително в резултат на издадената заповед за задържане Чолаков е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт, стрес, огорчение и неприятни емоционални преживявания от злепоставянето му пред бившите и настоящите му колеги и пред детето му. Съдът е оценил обезщетението за тези вреди в размер по 2500 лв., като за горницата над тази сума до пълният предявен размер на претенцията от 3000 лв., искът е отхвърлен, като неоснователен.

Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена частично исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред, което в случая е налице и този факт не се оспорва. Приложени са и заверени преписи на съдебните решения. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Бургас, както правилно е приел първоинстанционния съд, предвид наличието на отменена като незаконосъобразна заповед за задържане рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ на МВР – Бургас. В хода на първоинстанционното съдебно производство безсъмненно е доказано, че вследствие издаването на процесната заповед ответникът Чолаков е променил отношението си към живота, изолирал се е от своите приятели и близки, както и е избягвал общуването в професионална среда. В случая е налице и доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменената заповед за задържане. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При преценка размера на обезщетението, обаче, съдът не е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано влошаване на здравословното състояние на лицето със съответна медицинска документация, нито причинна връзка в тази насока. В тази насока единствените доказателства са показанията на разпитаните по делото свидетели, (К.К и Г.К), чийто показания правилно са ценени от съда. Те безспорно установяват притесненията и неудобствата, които е изживял ищецът, които следва да бъдат възмездени.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на общо 500 лв., като в останалата част за разликата над 500 лева до присъдения размер от 2500 лева, решението следва да се отмени.

Настоящият касационен състав на ВАС, счита, че определеното от съда обезщетение е завишено и не съответства на вредите, които се твърдят че са претъпени. Нарушен е принципът на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Същият не е абстрактно понятие и неговата цел е определяне на съразмерно обезщетение, което да съответства на причинените неимуществени вреди.

Съдебно-деловодни разноски на касатора не се дължат в производството на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.

На ответника с оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 333/28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2768/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 500 лева до присъдения размер от общо 2500 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Ч против О. Д на МВР – Бургас, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена заповед за задържане с рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ – Бургас за сумата над 500 лева до присъдения размер от 2500 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, подадена чрез пълномощника гл. юрк.. Д, против решение № 333/28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2768/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, в осъдителната му част, с която ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на И.Ч сумата от 2500 лв., представляващи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, причинени вследствие на Заповед за задържане рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ на МВР гр. Б.. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на иска. Счита, че при постановяване на решението е нарушен принципът на справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД, определеното обезщетение е силно завишено и не съответства на причинените неимуществени вреди. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – И.Ч от гр. Б., чрез процесуалния си представител адв.. Н, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, и счита, че касационната жалба е частично основателна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

С обжалваната част на посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на И.Ч обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като последица от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ на МВР – Бургас, като на ищеца са присъдени и разноски съразмерно уважената част от иска.

Административният съд е приел, че по отношение на посочената претенция са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ОД НА МВР – Бургас.

Пред първоинстанционния съд е установено, че със заповед рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ – Б. Ч е бил задържан за срок от 24 часа затова, че на 02.03.2018 г. в гр. Б. около 08.55 часа пред ОДЗ „Брезичка“, оказал съпротива срещу органа на властта изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, като по случая е образувано ДП 434ЗМ-955/2017 г. Според заповедта за задържане, както и според подписана декларация по чл. 30, ал. 3 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и протокол за личен обиск ищецът е бил задържан на 02.03.2018 г., около 8.55 часа. В посочената декларация ищецът е заявил, че е запознат с правото си на адвокатска защита и желае такава, но не желае да ползва защита по реда на ЗЗП, тъй като разполага със средства да заплати адвокатско възнаграждение.

Установено е също, че заповедта за задържане е отменена с решение № 393/02.03.2018 г. по адм. д. № 595/2018 г. по описа на АСБ, което е оставено в сила с решение № 8496/06.06.2019 г. по адм. д. № 5076/2018 г. на ВАС. По делото е приложено адм. д. № 595/2018 г., към което се намира и адм. д. № 5076/2018 г. на ВАС.

Пред съда са изслушани свидетелски показания, от които е установено, че ищецът действително е преживял негативни преживявания и унижение, които са били причинени лично на ищеца от това, че той като бивш дългогодишен служител на МВР е бил задържан. Съдът е приел, че действително в резултат на издадената заповед за задържане Чолаков е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт, стрес, огорчение и неприятни емоционални преживявания от злепоставянето му пред бившите и настоящите му колеги и пред детето му. Съдът е оценил обезщетението за тези вреди в размер по 2500 лв., като за горницата над тази сума до пълният предявен размер на претенцията от 3000 лв., искът е отхвърлен, като неоснователен.

Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена частично исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред, което в случая е налице и този факт не се оспорва. Приложени са и заверени преписи на съдебните решения. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Бургас, както правилно е приел първоинстанционния съд, предвид наличието на отменена като незаконосъобразна заповед за задържане рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ на МВР – Бургас. В хода на първоинстанционното съдебно производство безсъмненно е доказано, че вследствие издаването на процесната заповед ответникът Чолаков е променил отношението си към живота, изолирал се е от своите приятели и близки, както и е избягвал общуването в професионална среда. В случая е налице и доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменената заповед за задържане. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При преценка размера на обезщетението, обаче, съдът не е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано влошаване на здравословното състояние на лицето със съответна медицинска документация, нито причинна връзка в тази насока. В тази насока единствените доказателства са показанията на разпитаните по делото свидетели, (К.К и Г.К), чийто показания правилно са ценени от съда. Те безспорно установяват притесненията и неудобствата, които е изживял ищецът, които следва да бъдат възмездени.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на общо 500 лв., като в останалата част за разликата над 500 лева до присъдения размер от 2500 лева, решението следва да се отмени.

Настоящият касационен състав на ВАС, счита, че определеното от съда обезщетение е завишено и не съответства на вредите, които се твърдят че са претъпени. Нарушен е принципът на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Същият не е абстрактно понятие и неговата цел е определяне на съразмерно обезщетение, което да съответства на причинените неимуществени вреди.

Съдебно-деловодни разноски на касатора не се дължат в производството на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.

На ответника с оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 333/28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2768/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 500 лева до присъдения размер от общо 2500 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Ч против О. Д на МВР – Бургас, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена заповед за задържане с рег. № 434зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ – Бургас за сумата над 500 лева до присъдения размер от 2500 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.