Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Марица олио“ АД срещу решение № 500 от 23.07.2020 г. по адм. д. № 311 по описа за 2020 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 32-56216 от 20.02.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и необоснованост, което съставлява отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният съд не се е произнесъл по въпросите повдигнати пред него. Твърди, че не се е произнесъл по въпроса за настъпила реабилитация. Излага доводи, че предприятието в с. Я. е принудено да търпи ограничения и санкции за поведение с което самото то няма нищо общо. Наказателното постановление е наложено за нарушение извършено в друго предприятие в гр. П.. Искането е за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното решение на Административен съд Пазарджик и по същество на спора да се отмени решение № 32-56216 от 20.02.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“.

Ответната страна по касационната жалба Директора на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“ не ангажира становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 32-56216 от 20.02.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“, с което е прекратено действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ № BG004300E0097/21.12.2015г., издадено на „Марица олио“ АД гр. П..

За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните изисквания на специалния закон по чл. 24а, ал. 3, т. 5 от ЗАДС, поради което е приел, че в хипотезата на чл. 24 е, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗАДС действието на издаденото на жалбоподателя удостоверение за освободен от акциз краен потребител правилно е било прекратено. Така постановеното решение е правилно.

В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, по която няма спор и правната страна по него, което съставлява основният спорен момент.

По делото от фактическа страна не е спорно, че има влязло в сила наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция над 15 000 лева (НП № 656/13.09.2016 г., с което е наложена санкция в размер на 443 329, 48 лв., което е влязло в законна сила на 15.06.2017 г. По делото липсват данни, а и не се твърди производството да е приключило със споразумение.

Съгласно разпоредбата на чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗАДС директорът на териториалната дирекция прекратява действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител по своя инициатива, когато освободеният от акциз краен потребител престане да отговаря на изискванията на чл. 24 а, ал. 3 и 7. В разпоредбата на чл. 24 а, ал. 3, т. 5 от ЗАДС е регламентирано изискването удостоверението за освободен от акциз краен потребител да се издава на лице, което не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение. Наличието на административно нарушение се установява с влязло в сила наказателно постановление. Безспорно е по делото, че касаторът има влязло в сила на 15.06.2017 г. наказателно постановление, с което му е наложена санкция над 15000 лв. Не е било спорно по делото, че вмененото с наказателното постановление нарушение на дружеството е "тежко" по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за настъпила реабилитация по право. Реабилитацията по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е неприложима за юридическите лица, за които по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция.

Правилен е изводът на съда, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали следва да приложи конкретната нормативна разпоредба. Освобождаването от облагане с акциз е вид данъчно облекчение, създадено със закон, при което спазването на законовите изисквания за ползването му следва да се съблюдават стриктно във всички случаи. Не е допуснато и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, както обосновано е приел съдът. Поставените от законодателя императивни изисквания за издаване на УОАКП, включително по чл. 24а, ал. 3, ЗАДС, не могат да бъдат преодолени чрез преценката по чл. 6, ал. 2 АПК за твърдените вреди и затруднения на дейността на касатора. Целесъобразността на императивните изисквания и съпоставянето на баланса на интересите на фиска и частноправния субект с оглед начина на формулиране на правната норма не могат да бъдат разглеждани като основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Неоснователно е оплакването на касатора, че не следва да се отнема УОАКП на предприятието в с. Я., тъй като това предприятие не е извършило нарушение. Съгласно чл. 24 а, ал. 3 ЗАДС Удостоверение за освободен от акциз краен потребител се издава на лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, при определени в закона изисквания. Когато юридическото лице престане да отговаря на тези изисквания, директорът на териториалната дирекция прекратява действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител съгласно чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗАДС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на сторените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, но същият не е направил искане за присъждане на разноски.

По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500 от 23.07.2020 г. по адм. д. № 311 по описа за 2020 г. на Административен съд Пазарджик

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.