Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв.. Б, против решение № 271 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 760/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 347/07.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е изложил никакви мотиви относно вменените задължения по ЗКПО. В частта по ЗДДС, счита, че по делото са представени, както от ревизираното лице, така и от доставчиците, достатъчно доказателства, от които категорично се установява реалното изпълнение на фактурираните доставки. Сочи, че съдът е игнорирал и не е обсъдил част от доказателствата, а мотивите му са противоречиви. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в депозирана писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, съобразявайки становищата на страните и след проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, а така също след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, преценява касационната жалба за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Предмет на обжалване пред Административен съд – Пазарджик е бил Ревизионен акт № Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 347/07.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 31 227 лв. с прилежащи лихви 14 048, 66 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г. – 1 651, 75 лв., за 2015 г. – 7 271, 75 лв., за 2016 г. – 539, 65 лв. с прилежащи лихви в общ размер на 2 947, 33 лв.
За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е обсъдил събраните по време на ревизионното производство доказателства, относими към всеки един от процесните доставчици и проведената съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на техния анализ е счел, че по процесните фактури, не е установено извършването на реални доставки.
Съдът е посочил, че предмет на процесните доставки са СМР, за които съгласно установеното в ревизията при извършените насрещни проверки, доставчиците не са разполагали с кадрова и техническа възможност да извършват, като същевременно част от фактурираните услуги изискват използване на инструменти и техника, данни за наличие на каквито по делото няма. Изводът си за недоказана реалност на доставките по всички фактури съдът е мотивирал още с констатацията, че в представените договори за СМР между ревизираното лице като възложител и доставчиците като изпълнители, не е конкретизиран обект, на който ще се изпълняват услугите, нито са представени доказателства за пребиваване на работници на доставчиците на строителните обекти, посочени без конкретен адрес в протоколи обр. 19. Посочил е, че по делото не са представени заповеди за командировка на работници, пътни листове за извършен превоз до конкретни обекти, книги за инструктажи на работниците, нито има данни къде са пребивавали за времето на изпълнение на услугите. Съдът е приел, че горните изводи не се променят от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за отразяване на фактурите в счетоводните и отчетните регистри на ревизираното лице, при липса на преки доказателства за изпълнение на доставките. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като е счел, че същите са общи, описват процес на работа, без да посочват период, за който се отнасят. По тези мотиви съдът е приел, че правилно органите по приходите са отказали възстановяване на данъчен кредит по фактурите на спорните доставчици.
Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и качеството на данъчнозадължено лице на получателя, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки.
Спорният момент по делото е наличието на реална доставка по процесните СМР, изпълнена от сочените във фактурите доставчици.
При доставките на услуги, данъчното събитие съобразно разпоредбата на чл. 12 ППЗДДС, възниква към момента на извършването им. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, е прието, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги.
Настоящият състав намира за доказано предоставянето на СМР услугите, фактурирани от „Фоти тех“ ЕООД, „Микола“ ЕООД и „Ман стой 2009“ ЕООД.
Основен мотив да бъде отказано право на данъчен кредит на касатора по фактурите, издадени от „Фоти тех“ ЕООД и „Микола“ ЕООД е липсата на данни за работници и техника, с които ремонтните работи да бъдат извършени от доставчиците, въпреки констатацията на приходните органи за назначени на трудов договор работници във всяко дружество. В тази насока, липсата на данни кои точно лица са извършили фактурираните дейности или на данни за командироването им, престоя им, транспортирането им до обекта на извършване на услугите, не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Необосновано, както приходните органи, така и съдът са обсъждали въпроса за кадрова и материална обезпеченост на доставчика да изпълни процесните услуги. В решение на СЕС по дело С-324/11 /Gabor Toth/, изрично е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Посочено е още, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В същия смисъл е трайната практика на СЕС, обективирана в решенията по дела С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и С-18/13 и др. В настоящия случай от приходните органи не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаните по-горе доставки.
Във връзка с доказването на факта на извършване на доставката, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, претендиращо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. Именно в рамките на тази проверка, касационната инстанция намира, че по делото са налични достатъчно съответстващи си доказателства, които преценени съвкупно и с оглед установената фактическа обстановка, позволяват да се направи еднозначен извод за реално осъществена по фактурите на „Фоти тех“ ЕООД, „Микола“ ЕООД и „Ман стой 2009“ ЕООД стопанска операция.
И двамата доставчика „Фоти тех“ ЕООД и „Микола“ ЕООД са открити при извършените им насрещни проверки, представили са изисканите им документи във връзка с фактурираните доставки и обяснения за тях, което с оглед подхода на ревизиращите органи в обратната хипотеза, следва да бъде разглеждано като допълнителна индиция за действително осъществена доставка на СМР услуги.
Не се спори, че получателят по доставките разполага с данъчен документ, съставен според изискванията на закона, обстоятелство, което се потвърждава и от проведената съдебно-счетоводна експертиза, като независимо, че предмет на фактурите и на двамата доставчика е „СМР по договор и Акт образец 19“, без да препращат към конкретен договор или акт 19 от определена дата, посочените документи са приложени към фактурите, имат съпоставими с тях дати и конкретизират предмета на доставките, както и обекта, за който се отнасят услугите.
Установено е, че фактурираните от „Фоти тех“ ЕООД и „Микола“ ЕООД СМР услуги са извършени на обект на ревизираното лице, в с. С., м. „С. Г“. Неоснователно приходните органи приемат за недоказано реалното извършване на доставките, като сочат, че обясненията на лицето, че СМР услугите представляват ремонт на съществуващи сгради, противоречат на представените доказателства – Договор за ползване на имота и извършените съгласно фактурите СМР, които по същината си представляват строителна, а не ремонтна дейност. В тази насока касационната инстанция съобрази, че съгласно Договор за ползване от 01.10.2011 г., на ревизираното дружество е предоставено за временно и възмездно ползване имот, в землището на с. С., м. „С. Г“, срещу което дружеството се е задължило да направи подобрения в имота, изразяващи се в строителство на полумасивни стопански сгради – ремонтна работилница, офис и навеси. Съгласно констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, наличието на посочените сгради е констатирано от тричленна комисия от О. Б, при проверка на място на 03.06.2013 г., при която от компетентните органи е дадено предписание сградите да се ремонтират и укрепят, да се монтират улуци и водосточни тръби. Настоящият съдебен състав намира за съответни на горните констатации обясненията на ревизираното лице, че фактурираните през месец октомври на същата година услуги се отнасят до ремонт на съществуващи сгради, като се подкрепят и от показанията на разпитания по делото свидетел – В.С.С сочи, че една от съществуващите сгради – офис - е изградена наново „от нула“, като е изливан бетон и изграждан фундамент, характерно за новопостроена сграда, в какъвто смисъл са изводите на приходните органи. Останалите две сгради, свидетелят сочи, че са ремонтирани напълно, като са използвани старите основи, но са изграждани с тухли, зидане и мазане. Сочи, че е правена канализация, а съгласно обясненията на ревизираното лице /л. 75/, фактурираната „канализация“ всъщност се отнася до отводняване на района. Следва да бъде отбелязано, че съгласно трайната практика на СЕС, невъзможността на ревизираното дружество да представи строителни разрешения и книжа, е правно ирелевантно за настоящия спор, касаещ право на признаване на данъчен кредит по доставки за строителни услуги. Законосъобразността на извършеното в наетия имот строителство не е предмет на разглеждане в случая, нито е елемент от фактическия състав, обосноваващ право на приспадане на данъчен кредит.
Не съответства на установеното в РД от официални справки, приетата от приходните органи и съда, липса на кадрова обезпеченост за извършване на спорните услуги. В РД се съдържат изрични констатации /л. 106, стр. 2 и л. 108, стр. 2 /, че във всяко от дружествата „Микола“ ЕООД и „Фоти тех“ ЕООД има назначени по трудови правоотношения по три лица на длъжност „работник строителство“ през периода на издаване на процесните фактури, което напълно съответства на свидетелските показания на разпитания В.С, който сочи, че на обекта в с. С. са работили общо около 10 човека от двете дружества доставчици и работници на ревизираното лице. В подкрепа на тези показания и събраните доказателства е и изложеното при разпита на свидетеля О.Я /л. 602-603/, строителен техник, служител на ревизираното лице, който сочи, че СМР, конкретно халето и ламаринената част, са извършени с помощта на мобилни групи - монтажисти, служители на „Микола“ ЕООД и „Фоти тех“ ЕООД, които са имали свои подбор ръчни инструменти, но са ползвали и техниката на ревизираното лице. С. Я подробно описва извършените дейности на обекта на ревизираното лице в местност „Св. Георги“, съответни на описаните в приложените към фактурите протоколи. Посредством свидетелските показания се преодоляват възраженията на приходните органи и за неяснотата как са се придвижвали работниците до обекта и са какви технически средства са изпълнили услугите. Относно възражението на приходните органи за фактурирани „услуги с кран“, за който няма яснота по делото, се установява, че е налична фактура, издадена от „Видис тех“ ЕООД към „Микола“ ЕООД за наем на кран, за 6 машиносмени. Изпълнението на фактурираните услуги се потвърждава еднозначно и от подробните свидетелски показания на Г. П – собственик на наетия имот, както и чрез писмена декларация /л. 492/, в които се сочи, че на терена при придобиването му е имало само полуразрушени сгради - хале, а навес и канализация са изградени впоследствие, съгласно договореното с ревизираното лице. Същевременно, както беше изложено по-горе липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика за изпълнение на фактурираната стопанска операция, на което се позовават неправилно приходните органи и съда, не съответства на доказателствата по делото, а и само по себе си не може да е основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит на получателя по фактурите, без приходните органи да твърдят наличие на данъчна измама.
Реално изпълнение на услугата се установява и по фактурата, издадена от „Ман стой 2009“ ЕООД. Съгласно обясненията на ревизираното дружество, доставчикът е подизпълнител на обект -изграждане на водовземане на река Марица, вертикална планировка и електрическа топлоцентрала с възложител „Родопи“ АД. За изпълнените услуги от „Ман стой 2009“ ЕООД по делото са налични фактура с предмет „услуга с верижен багер“ с дата 16.07.2015 г., протокол за „услуга с механизация“ със същата дата, договор от 01.07.2015 г., в който е конкретизиран предмет – „услуги с механизация (услуга с верижен багер)“ и приложение № 1 към договора, в който е договорена цена за наем на верижен багер на машиносмяна. Представени са и протоколи за отчитане на дейност от 22.06.2015 г. до 08.07.2015 г. и от 08.07.2015 г. до 29.07.2015 г. към възложителя „Родопи“ АД, с който е предадена услуга с багер 10 мсм. и 2, 5 мсм. Съответни с представените доказателства са и показанията на свидетеля О.Я /л. 603/, който разпитан във връзка с извършените СМР в обекта на ревизираното лице в с. С., местност „Св. Георги“, сочи, че през 2015 г. във връзка с обект за водовземане на „Родопи“ АД в Белово, се е търсел голям верижен багер, който е бил необходим за работа предвид спецификата на местността и извършваната дейност. Свидетелят сочи, че не е работил на обекта за водовземане, напуснал е „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД през 2013 г., но като строителен техник е потърсен за съвет през 2015 г., давал е по чертежи коти на нива за там и е посещавал 2-3 пъти обекта, като при второто посещение е имало вече верижен багер.
С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че съвкупната преценка на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства обосновава извод, че, по фактурите, издадени от „Микола“ ЕООД, „Фоти тех“ ЕООД и „Ман стой 2009“ ЕООД се установява действителното извършване на доставките на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, поради което на получателя следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по тях.
Предвид горепосочените съображения, достигайки до различни правни изводи, съдът е постановил неправилно в тази част решение, което следва да бъде отменено и поради изясняване на делото от фактическа страна, да бъде постановено друго, отменящо ревизионния акт, в частта, относно непризнатото право на данъчен кредит в общ размер на 19 867 лв. по процесните 6 бр. фактури, издадени от „Фоти тех“ ЕООД, 3 бр. фактури, издадени от и „Микола“ ЕООД и 1 фактура, издаден от „Ман стой 2009“ ЕООД.
По останалите фактури, издадени от „ДФ Груп 70“ ЕООД, „Латола 91“ ЕООД, „Калада“ ЕООД и „Н. Т“ ЕООД от приложените договори и протоколи за установяване на извършените СМР, не се установява правно релевантния факт на извършване на облагаема услуга от процесните дружества.
На първо място фактурите са непълни, предметът им не е определен до степен да може да може да бъде индивидуализиран според изискванията на чл. 114 ЗДДС и чл. 226 Директива 2006/112/ЕО, а съгласно трайната практика на ВАС, последователна с практиката и на СЕС, непълнотата на фактурата е самостоятелно основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Нормата на чл. 178 от Директивата изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото на приспадане. Това е изрично подчертано от СЕС и в Решението по дело С-271/2012, в който белгийската данъчна администрация е отказала право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.
В настоящия случай, за предмет на фактурите, издадени от „ДФ Груп 70“ ЕООД, „Латола 91“ ЕООД, „Калада“ ЕООД и „Н. Т“ ЕООД е записано „СМР по договор“, без посочване на отделни видове извършени дейности, количество, единична цена, но и без препращане към конкретен договор, от който тази непълнота да бъде преодоляна. Към фактурите на „ДФ Груп“ ЕООД договори не са представени изобщо. Същевременно, сключените между ревизираното лице и останалите посочени по-горе доставчици договори за услуги, също са твърде общи и не дават яснота какво точно възлага за изпълнение ревизираното лице и какво следва да извърши доставчика в рамките на договорените „строително-монтажни работи дейности по поръчка на възложителя“, предвид и че поръчки не са приложени. Представените протоколи за установяване на извършените СМР дейности са без дата, не могат да бъдат обвързани с фактурите и договорите по посочените вече съображения, а при липса на детайлно описание в договорите на дейностите, за които се задължава доставчика, не може да се установи дали извършеното е в изпълнение именно на сочените договори.
Независимо от изложеното по-горе, от доказателствата не се установява действителното извършване на твърдените услуги, като абсолютна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит.
Констатираните в ревизията несъответствия в съпровождащите фактурите доказателства на останалите посочени по-горе доставчици, както и противоречията в представената справка за последваща реализация на получените услуги в независимата икономическа дейност на ревизираното лице, не позволяват да се направи извод за действително осъществени доставки. Правилни са констатациите на приходните органи и съда, че за твърдените от ревизираното дружество дейности „изграждане на водовземане на река Марица, вертикална планировка и електрическа топлоцентрала“ се изискват освен квалифицирани работници, още материални активи и ППС, които доставчиците не притежават, не се сочат и други подизпълнители. Допълнителни данни относно тези строителни услуги по делото няма. Липсата на яснота за използваната техника и трудов реурс, макар и да не може да е основен мотив за отказ от право на приспадане на данъчен кредит на получателя, препятства изясняването на механизма на доставката и не позволява да се създаде убеждение за реално изпълнени сочените услуги. В подкрепа на последно изложеното е и установеното, че трудовите договори, с които „Николина трейд“ ЕООД обосновава кадрова обезпеченост, освен че не са относими като длъжности, са сключени на 24.01.2017 г., а извършената от доставчика услуга е отчетена с протокол за периода 07.01.2017 г. – 22.01.2017 г. Последващата реализация на получените услуги също не може да бъде проследена и съпоставена с процесните фактури, тъй като приложените протоколи обр. 19 към „Родопи“ АД не съдържат дати. В тази част заключението на съдебно-счетоводната експертиза не обосновава различен извод, доколкото експертът не е онагледил изводите си, съпоставяйки всяка от спорните фактури по вид и количество услуга с конкретно предадени с фактури и протоколи дейности от ревизираното дружество към „Родопи“ АД. От изготвената от ревизираното лице справка, е установено съществено разминаване в датите, като получени от ревизираното лице от подизпълнителите услуги по процесните документи, са отчетени към възложителя няколко месеца по-рано, за което обяснения не са дадени.
Показанията на свидетеля И.Х /л. 610/, не водят до обратен извод, преценени съвкупно с останалите доказателства по делото, още повече, че се отнасят единствено до изграждане на мост над река Марица и хале, а СМР с обект „мост над р. Марица“ са относими единствено към фактурата на „Николина трейд“ ЕООД. Свидетелят не сочи и времеви период, за който се отнасят показанията му, така че да се приеме, че дейностите са извършени от посочения доставчик. За последния, освен противоречието относно назначените работници, коментирано по-горе, се установява, че в договора за строително-монтажни дейности никъде не е уточнено какво следва да бъде изпълнено, поради което същият не може да бъде отнесен към спорната фактура. Същевременно фактурата е с дата 23.01.2017 г., твърди се, че направата на кофраж на моста се отнася в период 07.01.2017 г – 22.01.2017 г., а свидетелят О.Я, сочи, че през 2015 г., на обекта за водовземане в „Родопи“ АД се минавало по „един мост“, от което следва да се приеме, че мостът е изграден в по-ранен период, съгласно свидетелските показания на св. Христов, от ревизираното лице, но не с участието на сочения за доставчик „Николина трейд“ ЕООД по фактурата от 23.01.2017 г.
Предвид изложеното, решението, в частта, касаеща отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с издатели „ДФ Груп 70“ ЕООД, „Латола 91“ ЕООД, „Калада“ ЕООД и „Н. Т“ ЕООД е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция констатира, че с обжалвания ревизионен акт № Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г. – 1 651, 75 лв., за 2015 г. – 7 271, 75 лв., за 2016 г. – 539, 65 лв. с прилежащи лихви в общ размер на 2 947, 33 лв. В тази част, РА също е бил потвърден при административното обжалване, а видно от жалбата до административния съд и представените писмени бележки, се обжалва и по съдебен ред. В постановеното и обжалвано в настоящето производство решение на АС-Пазарджик не се съдържат никакви фактически констатации и правни изводи относно установените на дружеството задължения за корпоративен данък по ЗКПО, поради което касационната инстанция не може да направи проверка за законосъобразност на решението в тази част. Предвид забраната за фактически установявания от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато за постановяване на допълнително решение, с което съдът да се произнесе по жалбата на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД в частта на установените с РА задължения за корпоративен данък за 2014 г. – 1 651, 75 лв., за 2015 г. – 7 271, 75 лв., за 2016 г. – 539, 65 лв. с прилежащи лихви в общ размер на 2 947, 33 лв.
При този изход на спора, на страните следва да бъдат присъдени разноски съответно с уважената/отхвърлена част от жалбата, спрямо материалния интерес по делото в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Касаторът не представя доказателства за извършени разноски пред касационната инстанция, поради което такива се дължат само за водене на делото пред първа инстанция, съответно с направеното искане, доказания им размер и уважената част от жалбата, в размер на 1 619 лв. На ответната страна – Дирекция „ОДОП“, гр. П. се дължат разноски в размер на 825 лв., съответно на общия материален интерес в обжалваната част пред настоящата инстанция и отхвърлената част от жалбата. По компенсация Дирекция „ОДОП“, гр. П. следва да бъде осъдена да плати на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД сумата от 794 лв. разноски по делото.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 271 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 760/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 347/07.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 867 лв. по 6 бр. фактури, издадени от „Фоти тех“ ЕООД, 3 бр. фактури, издадени от и „Микола“ ЕООД и 1 фактура, издаден от „Ман стой 2009“ ЕООД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД ревизионен акт № Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 347/07.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 867 лв. по 6 бр. фактури, издадени от „Фоти тех“ ЕООД, 3 бр. фактури, издадени от и „Микола“ ЕООД и 1 фактура, издаден от „Ман стой 2009“ ЕООД.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 760/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – Пазарджик за постановяване на допълнително решение по жалбата на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., в частта, с която на дружеството допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г., 2015 и 2016 г., с прилежащите лихви.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД по компенсация сумата от 794 лв. разноски по делото за две инстанции.
Решението е окончателно.