Производството е по гл. ХІІ от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Младост 2016“ ЕООД, представено от управителя П.Г, чрез адв. Д.Б, срещу решение № 3140/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 7912/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-22220618002437-091-001/16.01.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. С., в частта, в която е изменен и потвърден с Решение № 620/08.04.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. С., с който на дружеството са определени допълнително задължения вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС) в размер на 201 418, 13 лева главница и лихви за забава общо в размер на 28 769, 84 лева за данъчни периоди от м. 09.2016 г. до м. 10.2016 г. и от м. 06.2017 г. до м. 12.2017 г., и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 5 119, 58 лева. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за нереалност на процесните доставки, като в тази посока излага аргументи по доставчици. Отстоява убеждението, че е установил убедително съществуването на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит, включително със заключението на ССЕ, както и с представените в хода на ревизията писмени доказателства. С постъпила на 01.02.2021 г. молба, по реда на чл. 219, ал. 1 АПК са представени писмени доказателства във връзка с изложените касационни основания. По подробно изложени доводи в жалбата и в представените с молбата писмени бележки се иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Е.М, оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 630, 00 лева.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:
Пред АССГ е обжалван РА в потвърдената и в изменената при оспорването по административен ред част, с която в тежест на „Младост 2016“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер 186 747, 49 лева с лихви в общ размер 24 218, 54 лева. Източник на допълнително установените задължения за ДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09.2016 г., м. 10.2016 г., както и от м. 06.2017 г. до м. 12.2017 г. по фактури, издадени от „Младост 2002“ ЕООД, „Стелт“ ООД, „Ес Ви Ди“ ЕООД, „Н. Б. С“ ЕООД и „З. Д“ ЕООД.
Съгласно диспозитива на първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу изменената и потвърдена с Решение № 620/08.04.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. С. част от РА, с който на дружеството са определени допълнително задължения вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 201 418, 13 лева главница и лихви за забава общо в размер на 28 769, 84 лева за д. п. от м. 09.2016 г. до м. 10.2016 г. и от м. 06.2017 г. до м. 12.2017 г.
Упражнявайки съдебния контрол върху РА административният съд е отрекъл да са опровергани констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Признал е компетентността на издателите на РА, за който е приел, че е издаден в изискуемата форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В съдебния акт буквално се възсъздават констатациите на административния орган, като значителна част от тях – от петия абзац на стр. 2 до четвъртия абзац на стр. 11 представляват компилативен цитат на установителната част на решението на директора на Дирекция „ОДОП“ от оспорването на РА по административен ред. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията в уводната част, в частта, в която е обсъдено заключението по назначената ССЕ, а също и в обобщението, поместено в последните три страници от първоинстанционното решение, касаещо съответствието на РА с процедурните правила и материалния закон.
В мотивите на решението на административния съд е прието, че не е доказано осъществяването на доставките от „З. Д“ ЕООД, „Н. Б. С“ ЕООД, „Ес Ви Ди“ ЕООД, „Стелт“ ООД и „Младост 2002“ ЕООД. Според съда проверяваните дружества не са представили съпътстващи процесните фактури документи. Изводите си за отсъствие на доставка е основал както вследствие на събраните в извънсъдебната фаза на производството доказателства, така и на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Съдът е посочил, че вещото лице е обосновало заключението си въз основа на документите, представени в хода на ревизията, без да е извършвало проверка в счетоводството на РЛ или доставчиците, поради което не можело безспорно да се твърди водене на редовно счетоводство и съхраняване на същите документи, съдържащи се в счетоводството на жалбоподателя, тъй като е счел за ирелевантен към извършване на доставките факта на осчетоводяване на фактурите при жалбоподателя.
По делото, според съда, е установено, че от доставчиците не са представени доказателства за произход на стоката, както и такива, че стоката е била налична при доставчика, мястото ѝ на съхранение, транспорта на същата, материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, както и доказателства за реално предаване на стоките между доставчика и жалбоподателя - складови разписки, експедиционни бележки, товарителници и приемо - предавателни протоколи (ППП).
В заключение първоинстанционният съд е приел, че обжалваният РА е законосъобразен, при кореспондиращи със събраните в хода на ревизията доказателства фактически констатации, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Младост 2016“ ЕООД.
Предвид изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът е счел за основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е посочил, че съобразно обжалвания материален интерес - главница и лихви общо в размер на 258 957, 81 лева, в полза на дирекция „ОДОП“ следва да бъдат присъдени разноски в размер а 5 119, 58 лева.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, частично недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл и досежно установеното задължение за ДДС в размер на 3 000, 00 лева за данъчен период м. 4.2017 г., и неправилно в останалата му част, решаваща спора за съществуването и размера на задълженията за ДДС в привръзка с правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците „З. Д“ ЕООД, „Н. Б. С“ ЕООД, „Ес Ви Ди“ ЕООД, „Стелт“ ООД и „Младост 2002“ ЕООД. Съображенията за това са следните:
На първо място съдът неправилно е определил предмета на спора, което е засегнало предмета на делото, а съответно и на съдебното решение. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК на обжалване пред съда подлежи РА в частта, която не е отменена с решението на решаващия орган при административното обжалване на РА. В случая това са частите от РА, потвърдени и изменени с решението на директора на Дирекция „ОДОП“. Видно от последното решаващият орган се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА във вече отменената от АО част, а именно - досежно установеното задължение за ДДС в размер на 3 000, 00 лева за данъчен период м. 4.2017 г. Следва да се посочи, че инстанцията по същество е заявила намерение да упражни контрол за законосъобразност на РА в потвърдената и изменената при обжалването по административен ред част, но въпреки това се е произнесла по материалната законосъобразност на акта и в частта му, неподлежаща на обжалване. Като е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА в частта, която вече е била отменена от административния орган, съдът е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено.
В останалата обжалвана част първоинстанционният съдебен акт е неправилен. В решението на АССГ е възпроизведено съдържанието на юрисдикционния акт на директора на Дирекция „ОДОП“, като не се съдържат обстоятелствени констатации за наличието на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките/услугите („…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11). Бланкетните мотиви, изложени при решаването на спора от съда, не съдържат преценка на доказателствата по доставчици.
Изложеното е от значение дотолкова, доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката (вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС) и получаването на услугата (чл. 9 от ЗДДС) са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, и за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.Аистративният съд е отнесъл към РЛ очакването за установяване с убедителността на пълното доказване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит, като при възсъздаването на обстоятелствата, засегнати от АО, е концентрирал вниманието си върху тези от тях, които разколебават доказването на извършените доставки.
В действителност, притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗДДС.З и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ.
Тук е мястото да се посочи, че по отношение доказването на доставките на стоки от „Младост 2002“ ООД директорът на Дирекция „ОДОП“ е поставил изискване за установяване произхода на стоките и местосъхранението им, наличието на търговски документи, а също и установяване на обстоятелствата, при които РЛ е реализирало част от стоката, без притежание на фактура за покупка, предвид несъответствието между датите на фактурите и тези на стоковите разписки. Отсъствието на такива информационни следи е препятствало АО при формирането на фактически извод за реалност на доставките на стоки между РЛ и посоченото като доставчик дружество дружество.
Най-напред следва да се отбележи, че две са спорните фактури, по отношение на които АО е формирал извод, бланкетно потвърден с решението на първоинстанционния съд, за липса на реалност на доставките, а именно - фактура №2000020326/19.09.2016 г. и № 2000020327/03.10.2016 г. с предмет „бяло саламурено сирене“. Въпреки направените констатации, при мотивирането на изводите си АО е посочил единствено, че липсват доказателства за представителната власт за действия от името на доставчика на лицето, предало стоката и че не са налице данни „Младост 2002“ ООД да е осъществявало дейност, свързвана с производство на млечни изделия към датата на фактурите. В тази връзка, както обосновано е посочено и в касационната жалба - дори да е неопределен представителят на доставчика в договорите за продажба, то за представлявания са възникнали последиците от договорите, защото според презумпцията на чл. 301 от ТЗ доставчикът е потвърдил действията на представителя без представителна власт, непротивопоставяйки се на сделките веднага след узнаването им, което е несъмнено при отразяването на фактурите в дневника за продажбите. Наред с това, съгласно РД „За периода от 01.06.2016 г. до 31.12.2017 г. предметът на дейност на „Младост 2002“ ООД е търговия на едно с млечни продукти.“. Изложеното разколебава изводите на АО за липса на реалност на доставките.
От друга страна, следва да се посочи, че констатациите на АО са опровергани. Датите, отбелязани на стоковите разписки, придружаващи стоките при тяхното предаване съвпадат с датите, на които са издадени спорните фактури № 2000020326/19.09.2016 г. и № 2000020327/03.10.2016 г.
На следващо място съществува противоречие в установяванията на АО досежно местосъхранението на стоката след м. 5.2016 г. до предаването ѝ на РЛ. От една страна е констатирано, че не са представени доказателства къде е съхранявана наличната продукция до предаването ѝ, а от друга - на по-ранен етап е формирана преценка, че стоките на двете дружества се намират в общ склад, находящ се на адрес гр. Т., ул. „29 януари“ № 7, поради наличието на договор за наем от 09.05.2016 г., по силата на който „Младост 2002“ ООД е отдало на „Младост 2016“ ЕООД част от поземления си имот. Според АО посоченото изключва доказването що се касае до транспортирането на стоката. В тази връзка настоящата съдебна инстанция счита, че липсват съмнения за мястото на съхранение на стоката, доколкото е заключено, че същата, в действителност, не е напускала склада.
Наред с изложеното, за убедителността на доказването на единствения спорен правно релевантен факт за действителното осъществяване на доставките допринасят и представеното удостоверение за регистрация на обект за производство на храни № 1031/29.11.2013 г., издадено на основание чл. 12, ал. 2, ал. 9 и ал. 10 от Закон за храните на 29.11.2013 г. от Българска агенция по безопасност на храните на „Младост 2002" ООД, съгласно което обект Млекопреработвателно предприятие отговаря на изискванията на регламент 852/2004 и регламент 853/2004 за група „а“ - „мляко и млечни продукти", а също и представеното ветеринарно медицинско разрешително за извършване на дейности свързани със суровини и хранителни продукти от животински произход № 371/18.12.2002 г. Посочените доказателства не са били оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства от същия, опровергаващи съдържанието на приетите по делото документи.
Не на последно място следва да се посочи, че последващата реализация на стоките към [фирма] е потвърдена и от административния орган, и от ССЕ.
При липса на съмнения относно осъществяването на доставките на стоки, отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика „Младост 2002“ ООД, е неправомерен.
На следващо място при анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е изградил констатации за липса на реални доставки по фактурите, издадени от „СТЕЛТ“ ООД, обосновани с това, че не е доказан произходът на стоките, както и че липсват документи, доказващи транспортирането им. Прието е още, че не са предоставени сертификати за произход на стоката или друг документ, указващ партидния номер, производител, дата на производство и срок на годност. Прието е и че както от преките доставчици, така и от РЛ не е представена информация за системата за контрол на храните, както и водени дневници за входящ и изходящ контрол на стоките съгласно изискванията на БАБХ. Всички тези доводи на приходния орган са възприети дословно от първоинстанционния съд, който е приел, че те са обосновани на установените в хода на ревизията обстоятелства и не са опровергани от задълженото лице.
Настоящата съдебна инстанция не споделя тези негови изводи. При вярно дадено тълкуване на материалния закон от страна на приходните органи, съответно - на административния съд, изводите за липса на реални доставки по фактурите, издадени от „Стелт“ ООД са необосновани на фактите по делото. Следва да бъде посочено, че установените в хода на ревизионното производство обстоятелства не разколебават доказателствената сила на представените от ревизираното лице и „Стелт“ ООД приемо-предавателни протоколи, в които са материализирани изявления за приемане и предаване на вписаните в спорните фактури количества и видове стоки, установяващи факта на прехвърляне на собствеността върху същите.
В тази връзка в решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката и/или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполага ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произходът на стоката, къде е била съхранявана същата, какви са били придружаващите документи и прочие. В тази връзка изложените от приходните органи установявания за непризнаването на право на данъчен кредит, поради неустановен произход на стоката, транспортирането ѝ, липсата на търговски документи и прочие, са неотносими към възникването на правото на данъчен кредит.
Наред с изложеното според ревизиращите органи стоките, които „Стелт“ ООД е реализирало по фактурите, издадени на „Младост 2016“ ЕООД са тези, които е придобило от предишния си доставчик „Младост 2002“ ЕООД, и за които му е признато право на ДК с Решение на ОДОП № 691/22.04.2019 г. – обстоятелство, водещо до извода, че „Стелт“ ООД е имал достатъчна стокова наличност да ги реализира към „Младост 2016“ ЕООД.
Следва да се има предвид и, че очакването за съществуване на информационни следи по отношение на транспорта се основава на нормалната връзка между явленията и вида и обема на стоките предмет на доставките. В този ред на мисли доказателства за транспортирането на стоките - „сухо мляко“, „кашкавал“ и „краве сирене“, не се ангажирани, доколкото, както правилно е посочено и в касационната жалба, „Младост 2016“ ЕООД ползва складово помещение на адреса в гр. Р., а именно - бул. „Т. М“ № 51 и предаването на стоката е извършено в съвместно ползвания склад от доставчика и от получателя без да е необходим транспорт.
Изложените обстоятелства дават основание да бъде прието, че процесните фактури материализират реално извършени доставки.
Що се отнася до доказването на извършените доставките на стоки от „ЕС ВИ ДИ“ ЕООД, „Н. Б. С.“ ЕООД и „ЗЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД – същото, според АО е разколебано от една страна от липсата на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на дейността, включително наличие на склад за съхраняване на предмета на доставките, от друга страна - от липсата на доказателства за транспортирането и неустановеност на произхода на стоките.
Тук е мястото да бъде посочено, че с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК, допускаща ангажирането на писмени доказателства пред касационна инстанция за установяване на касационните основания, с молба, постъпила на 01.02.2021 г. процесуалният представител на „Младост 2016“ ЕООД е представил 5 бр. товарителници за превоза на доставените стоки от ЕС ВИ ДИ“ ЕООД, „Н. Б. С.“ ЕООД и „ЗЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД, предоставени от доставчиците, с които РЛ не е разполагало до настоящия момент предвид обстоятелството, че транспортът е бил организиран за сметка именно на доставчиците. Представени са също: лиценз на превозвача, посочен в товарителниците „П. К БГ“ ЕООД, РД № Р-22—2318003404-092-001/11.12.2018 г. за извършена ревизия на превозвача за процесния период относно кадровия и технически потенциал, както и справка за сключените трудови договори с шофьорите, посочени в товарителниците.
Следва да бъде посочено, че доставчиците „ЕС ВИ ДИ“ ЕООД, „Н. Б. С.“ ЕООД и „ЗЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД не са представили изисканите им по реда на ДОПК документи, а в представените от ревизираното лице ППП отсъства информационна следа за съхраняването на стоките в собствен или нает склад (в представените ППП не е попълнено местонахождението на склада). Непълнотата на ППП, обаче, не ги компроментира като доказателствени източници, тъй като външните недостатъци на документа не са основание да се изключи от доказателствената съвкупност, а се отразява при съпоставката с другите доказателствени средства. Пропуските биха могли да бъдат преодолени при наличието на гласни свидетелски показания или на транспортни и търговски документи за доказване предаването на стоката.
В съответствие с изложеното и с оглед вида и количеството на стоките е невъзможно предаването им, удостоверено в протоколи, без същите да са били превозени. В тази връзка наличието на данни, удостоверяващи превоза, допринасят за убедителността на доказването. Съгласно легалната дефиниция, дадена в нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, облагаема доставка на стока е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Доколкото предметът на доставките е млечни изделия, предвид обстоятелството, че същите са родово определени вещи, настъпването на транслативния ефект на сделките е обусловен от предаването на стоките. При действието на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО доставка на стока е прехвърлянето на материална вещ и овластяването другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ (така т. 35 от решението на СЕС по дело С-78/12). Затова в предмета и обсега на доказване основателно е включен фактът на предаването на стоките. В настоящия случай предаването може да бъде установено единствено при предаването на тези стоки в собствен склад или при натоварването в транспортното средство – обстоятелство, което с представените пред настоящата инстанция документи, е доказано от РЛ.
След направен съвкупен анализ на доказателствата настоящата съдебна инстанция приема, че по делото са представени достатъчно доказателства за установяване на реалното осъществяване на доставките по спорните фактури. Обстоятелството, че предходните доставчици не са намерени на адресите и не са представили изисканите им по реда на ДОПК документи, както и липсата на доказателства във връзка с наличието на складова база, не могат да обосноват отказ на правото на приспадане на ДДС, тъй като ревизираното лице не може да бъде отговорно за установени нередности нагоре по веригата. Трайна е практиката на ВАС, че само по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Същевременно, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности, установени при прекия доставчик или негови предходни доставчици. В тази връзка непълнотата на ППП по отношение наличието на склад за съхранение предмета на доставките от предходните доставчици не представлява основание за отказ на данъчен кредит.
На следващо място съгласно константната практика на ВАС и тълкувателната дейност на СЕС отказът на данъчен кредит поради неустановеност на произход на стоките от предходните доставчици, е незаконосъобразен. Съгласно решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 на СЕС като е приел, че в случая данъчните органи не са доказали участие на ревизираното дружество в данъчна измама и не са събрани доказателства в тази насока, с оглед на което правото на приспадане е отказано неправомерно.
Към издадените фактури за продажба са представени приемо-предавателни протоколи, товарителници, лиценз на превозвача, посочен в товарителниците РД № Р-22—2318003404-092-001/11.12.2018 г. за извършена ревизия на превозвача за процесния период, установяващ кадровия и технически потенциал, както и справка за сключените трудови договори с шофьорите, посочени в товарителниците. Посочените доказателствено - релевантни факти допринасят за убедителността на провежданото от ДЗЛ доказване на придобиване на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик. Анализът на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, води до единствения възможен извод за реалност на извършените доставки.
След като е стигнал до извод за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от „Младост 2002“ ЕООД, „Стелт“ ООД, „Ес Ви Ди“ ЕООД, „Н. Б. С“ ЕООД и „З. Д“ ЕООД, с получател „Младост 2016“ ЕООД, и е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което в тази си част следва да бъде отменено, като се отмени и частта от РА за установяване на публични задължения в корелация с отреченото данъчно предимство – за ДДС в общ размер 186 747.49 лева и за лихвите в общ размер 24 218.54 лева. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на Дирекция „ОДОП“ разноски в размер на 5 119, 58 лева.
Дължимо и обезсилване на обжалваното решение в недопустимата част, а именно - относно установеното задължение за ДДС в размер на 3 000, 00 лева за данъчен период м. 4.2017 г.
При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 5 700 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3140/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 7912/2019 г. по описа на Административен съд София - град в частта му, с която е отхвърлена жалба на „Младост 2016“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22220618002437-091-001/16.01.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. С. в частта, отменена с Решение № 620/08.04.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. С., относно допълнително определените в тежест на „Младост 2016“ ЕООД задължения за ДДС вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчен период м. 4.2017 г., и прекратява производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 3140/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 7912/2019 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Младост 2016“ ЕООД против ревизионен акт № Р-22220618002437-091-001/16.01.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. С. относно установените задължения за ДДС в общ размер 186 747.49 лева и за лихвите за забава в общ размер 24 218.54 лева и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22220618002437-091-001/16.01.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. С. в частта за установените задължения за ДДС в общ размер 186 747.49 лева и за лихвите за забава в общ размер 24 218.54 лева.
ОТМЕНЯ решение № 3140/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 7912/2019 г. по описа на Административен съд София – град в частта за разноските.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Младост 2016“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., район „Кремиковци“, ж. к. Враждебна, местност „Батареята“ № 117, представено от управителя П.Г, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 5 700 лева.
Решението е окончателно.