Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „МЦД 02“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], подадена чрез адв.. Н против решение № 74 от 02.06.2020 г., постановено по адм. д. № 543/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен. С решението е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-02002019000043-091-001/04.09.2019 г., частично потвърден с Решение № 205/25.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството допълнително са определени данъчни задължения по ЗКПО за 2013 г. в размер на 37 325, 27 лв., ведно с лихва за забава в размер на 21 189.50 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че са изпълнени условията на правната норма на чл. 189б ЗКПО и за лицето е възникнало правото да преотстъпи 60 % от корпоративния данък в качеството му на земеделски производител. Излага подробни съображения в тази насока и моли да бъде отменено решението на Административен съд–Сливен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на „МЦД...