Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М.С срещу Решение № 3429/30.06.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 2078/2020 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М.С срещу Постановление от 03.12.2013 г. на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) постановено по прокурорска преписка № 10367/2013 г., с което е постановено връщане на Р. И на лек автомобил марка „БМВ“, модел 530xd, с рег. [рег. номер на МПС], с номер на рама WBANM71050CR19385.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът не е взел предвид допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно, че е допуснато нарушение на чл. 69, ал. 6 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) (отм. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), което е опорочило процедурата по изземването на автомобила, поради което процесното постановление се явява издадено при изначална липса на правно основание. Изложените съображения сочат, че касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Моли то да бъде отменено и да се постанови ново, с което се обяви нищожността на постановлението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, вкл. заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от адв.. С.
Ответникът по касация – Прокурор в Софийска градска прокуратура не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно и не е налице соченото касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.
Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е приобщена прокурорска преписка № 10367/2013г. на СГП – отдел 02 – криминален. Установено е, че по повод постъпил в Шенгенската информационна система (ШИС), на основание чл. 100, т. 3, б. А от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14.06.1985г., сигнал с рег. № ITMICS05ADQMKWG000002, за л. а. марка „БМВ“ модел 530xd, с рег. № DN263HF, с номер на рама WBANM71050CR19385, с протокол за доброволно предаване от 28.10.2013г. при 01 РУП – СДВР, лицето Н. К. Б предал същият, но регистриран по законния ред с рег. [рег. номер на МПС], със собственик по документи М. М..
С Постановление от 03.12.2013г. по прокурорска преписка № 10367/2013г., на основание чл. 199 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК) във вр. с чл. 69а ЗМВР отм. , прокурор от СГП е постановил връщане в Р. И на лек автомобил марка „БМВ“ модел 530xd, с номер на рама WBANM71050CR19385, ведно с един брой ключ, като на осн. чл. 69а, ал. 16 от ЗМВР отм. М. М. е насочена да търси отговорността за нанесените и щети съгласно националното законодателство на страната членка въвела сигнала – Р. И.
С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че с постановлението, с оглед мотивите към Решение № 4/16.03.2017 г. по к. д. № 16/2016 г. на Конституционния съд на Р. Б, е осъществена административна дейност и жалбата срещу него е допустима, предвид претендирания порок на акта – нищожност, разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.
Правилно съдът е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа фактически констатации и правни квалификации. Не е налице порок във формата, обуславящ недействителност на акта. Правилно е приел, че не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че неправилно съдът е приел, че за настоящото производство в случая е без правно значение, че протоколът за доброволно предаване не е бил утвърден и че последното имало значение за наказателното производство, но не и за административното, доколкото бил налице свидетелстващ документ за осъществени пред надлежен орган факти и обстоятелства. Съдът е установил, че върху протокола за доброволно предаване е налице резолюция „ДМОС 62694/28.10.2013 г. Уведомена! Деж. п-р с подпис“. Чл. 69а, ал. 6 ЗМВР отм. предвижда, че след съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от прокурор в окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол. Следователно утвърждаване от прокурор е необходимо, то е част от административнопроизводствените правила и липсата му ще е съществено нарушение на същите. Именно върху липсата на такова утвърждаване се гради защитната теза на жалбоподателя (сега ответник по касация), за да претендира нищожност. В случая от доказателствата по делото се установява, че с протоколът за доброволно предаване е запознат дежурен прокурор, за което е налице съответното отбелязване. Доколкото законът – ЗМВР отм. , не предвижда конкретен начин, по който следва да се извърши утвърждаването на протокола от прокурор при съответната окръжна прокуратура – дали с изричен отделен акт или посредством полагането на резолюция върху подлежащия на утвърждаване протокол, следва да се приеме, че с поставянето на резолюцията от дежурния прокурор, съдържаща волеизявление за утвърждаване, датата на която това е извършено и името и подписа на дежурния прокурор, е спазено изискването на чл. 69, ал. 6 ЗМВР отм. , Не са налице ангажирани доказателства, който да сочат на съмнение относно факта на утвърждаване на протокола за доброволно предаване от прокурор при СГП. В този смисъл е и Решение № 16249/28.11.2019 г. на ВАС постановено по адм. дело № 1935/2019 г. Липсва допуснато такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за обявяване на нищожност.
Правилен е изводът на съда, че не се констатират нарушения на материалния закон и несъответствия с целта на закона, които да са с такава степен на същественост, че да обуславят извод за нищожност на постановлението.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3429/30.06.2020 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 2078/2020 г. Решението е окончателно.