Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., чрез процесуалния представител юрк. М.С, против решение № 84/03.06.2020 г. постановено по административно дело № 466/2019г. на Административен съд – Сливен, с което е отменена негова Заповед № РД-15-2603/23.10.2019 г. за изземване от Потребителна кооперация/ПК/ "Качулка" имот - частна общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м, отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ. Сливен.

Релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. С подробни съображения намира, че в конкретния случай, противно на приетото от АС, категорично се установява наличието на основанието по чл. 65, ал. 1 предл. второ от ЗОбС за изземване на имот - частна общинска собственост, с площ от 310 кв. м по ПУП на с. Б., общ. Сливен, актуван с АЧОС № 14/23.04.2004 г. поради това, че кооперацията го ползва без правно основание и че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за незаконосъобразен, въпреки че е постановен при съобразяване с относимите норми, както и с практиката на ВАС. Моли постановеното съдебно решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба поддържа касационната си жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответната страна по касационната жалба - Потребителна кооперация "Качулка", не заявява становище по касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводи,...