Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на синдика на [фирма] /н/ против Определение № 2112/14.08.2014г. по ч. т.д.№ 3094/2014г. на САС, ТО, 3 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена чрез синдика срещу Определението от 01.04.2014г. на СГС по т. д.№ 9131/2012г., с което е била уважена молбата на [фирма] за продължаване изпълнителните действия по изпълнително дело № 80/2013г. на ЧСИ М. И..

С частната жалба се иска отмяна на определението. Изложени са твърдения за неправилния според жалбоподателя извод за недопустимост на частното въззивно обжалване на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ. С позоваване на определение № 331 от 16.04.2014 по ч. т.д.№ 1065/2014г. на І т. о. на ВКС се иска отмяна на атакувания акт и връщане делото на САС за произнасяне по законосъобразността на постановеното продължаване на изпълнителните действия, като са изложени подробни доводи, че изпълнителното основание и изпълнителният лист са отменени, че съдът по несъстоятелността не е мотивирал наличието на правен интерес-нужда от продължаването на изпълнителните действия, за липсата на качество на банката на обезпечен кредитор и загубване правата й срещу длъжника-поръчител по договора за банков кредит поради неупражняването им в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Отговор на частната жалба, с който се оспорва нейната основателност е постъпил от [фирма]. В писмен отговор „М. Б.” чрез изпълнителния си директор счита жалбата за основателна.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срок, но е неоснователна. В атакуваното определение е съобразена създадената практика на ТК на ВКС относно необжалваемостта на определението на съда по несъстоятелността по искането по чл. 638, ал. 3 ГПК, с което е разрешено или отказано продължаването на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, аргументирано с разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ: обжалваемостта и на двете групи определения е регламентирана от общите изисквания и предпоставки на чл. 274, ал. 1 ГПК - да бъде изрично призната неговата обжалваемост или да е преграждащо производството по несъстоятелност, каквато характеристика актът по чл. 683, ал. 3 ТЗ няма.

В този смисъл становището в определението на което жалбоподателят се позовава е изолирано, като настоящият състав с Определение № 682 от 02.10.2014г. по ч. т.д.№ 2346/2014г. се е присъединил към практиката, отричаща допустимостта на обжалването с частна въззивна жалба на определението по чл. 683, ал. 3 ТЗ /Определение № 241 от 11.04.2014г. по ч. т.д.№ 965/2014г. на ІІ т. о., Определение № 338 от 24.04.2014г. по ч. т.д.№ 945/2014г. на І т. о., Определение № 704 от 18.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3150/2013 г., I т. о./. В същия смисъл са и последващо постановените Определение № 793 от 6.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3151/2014 г., I т. о. и Определение № 831 от 12.11.2014г. по ч. т.д.№ 3063/2014г. на І т. о

Разноски за производството не се присъждат.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2112/14.08.2014г. по ч. т.д.№ 3094/2014г. на САС, ТО, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.