Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

Гр.София, 19.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева

Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 2168 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА.

Образувано е по иск на Я. Б. З., [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47 т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 05.08.2013г. по арб. д.№ 1744/2013г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място].

Ищцата твърди, че не е била призована в арбитражното производство и липсва арбитражна клауза, уговорена между страните.

Ответникът оспорва иска. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, ищцата Я. Б. З. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 229.02 лв. по договор за цесия от 25.10.12г., с който е прехвърлено вземането по договор за кредит от [фирма] в полза на [фирма] и сумата от 102.77 лв. – обезщетение в размер на законната лихва за периода от 08.08.08г. до 01.02.13г.

Ищцата твърди, че в арбитражното производство не е била призована на точния адрес, тъй като има разминаване в изписването му, а именно: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 110. Под № 7 доскоро имало адрес, който се намирал на 300 м. от нейния и поради това е станало объркване. След като...