ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4793

гр. София, 23.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Владимир Йорданов

Членове:Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от В. Й. К. гражданско дело № 20248002101412 по описа за 2024 година

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Столичен автотранспорт“ ЕАД срещу въззивно решение № 4688/30.08.2023 г. по гр. д. № 6835/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 4261/05.05.2022 г. по гр. д. № 69216/2021 г. на Софийски районен съд, с което жалбоподателят „Столичен автотранспорт“ ЕАД е осъден да заплати на В. Д. С. на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 50 000 лева, представляваща разликата над сумата от 70 000 лева, присъдена с влязло в сила съдебно решение от 06.12.2019 г. по гр. д. № 44773/2019 г. на Софийски районен съд, по предявения частичен иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ до пълния размер от 120 000 лева – обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят „Столичен автотранспорт“ ЕАД обжалва размера на присъденото обезщетение с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Ответникът В. Д. С. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Прието е, че влязлото в сила решение № 295767/06.12.2019 г. по гр. д. № 44773/2019 г. на Софийски районен съд се ползва със сила на пресъдено нещо относно наличието на предпоставките за уважаването на иска по чл.200 КТ. Спорен в настоящото производство е непредявеният в предходното производство размер на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесната трудова злополука.

Въз основа на обсъждане на медицинската документация и на изготвено въз основа на нея заключение на вещо лице въззивният съд е установил какви увреждания са причинени на ищеца и какво лечение му е проведено: закрита черепно-мозъчна травма на главата, мозъчна контузия двустранно в челните дялове, травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия от две разскъсно-контузни рани в лявата слепоочна област, гръбначно-мозъчна травма – счупване на бодлистите израстъци на първи и втори гръдни прешлени, квадрипирамиден синдром с предилекция в горни крайници до горна спастична парапареза от лека степен, травматична хематомиелия на ниво С-4 – С5. От заключението на вещото лице се установява, че гръбначно-мозъчната травма е причинила на пострадалия трайно затруднение на движенията в снагата, а черепно-мозъчната травма – разстройство на здравето временно опасно за живота, като се посочва, че преките последствия от травмите са животозастрашаващо състояние в резултат на травмата на главния мозък и средно тежка степен на обездвижване в резултат на травмата на гръбначния стълб.

Травмите имат характер да причинят на пострадалото лице значителни и продължителни болки… Необходимо е било медикаментозно лечение за овладяването на силата им. Поради счупване на шийните прешлени, независимо от приложеното обездвижване с шийна яка, болките са се засилвали при опит за движение. В резултат на получените травми движенията на всички крайници на ищеца са били в състояние на мускулна слабост… При извършения преглед във връзка с изготвяне на експертизата, е установено, че са налице остатъчни прояви на мускулна слабост на ръцете, предимно в крайната фаза на съкращението на мускулите сгъвачи – с резултат лесна уморяемост при захват и пренасяне на тежест с двете ръце. Вещото лице посочва, че миелопатията, настъпила при ищеца, е реакция на организма, като се развива заместителна фиброза, която е нефункционална тъкан за нервната система и обяснява продължаващите оплаквания, които ще имат доживотен характер… Травматичното увреждане на гръбнака ще усложни развитието на предхождащи заболявания на гръбначния стълб, които са посочени… Вещото лице дава заключение, че прекият възстановителен период за травмите при липса на усложнения е за не по - малко от 9-12 месеца, но при пострадалия травмата на гръбначния мозък не предполагала реална възможност за излекуване. При този вид високи шийни травми доживотното по характер лечение цели по-скоро предотвратяване на влошаване и поддържане на достигнатото от първоначалното лечение състояние (ищецът е роден през 1961 г.)… Дадено е заключение, че прогнозата за пълноценен живот е песимистична. Високата шийна травма статистически се свързвала с по-висока степен на инвалидност, с по-чести усложнения и изобщо с влошен здравен статус.

Физическата активност на ищеца е била ограничена от органична увреда на гръбначния стълб, която ще остане до края на живота му. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания на Р. Л. В. (съпруга на ищеца) въззивният съд е установил как се е отразило на ищеца увреждането и лечението - какви болки и страдания, включително психични е преживял и че те са довели до влошаване на качеството на неговия живот.

Въззивният съд е изложил съображения относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, като се е позовал на приетото с ППВС 4/23.12.1968 г. за понятието "справедливост" и изискването преценката да се извършва според конкретните обективно съществуващи факти по делото, като са обсъдени визираните в постановлението примерно, но не изчерпателно факти, които имат значение за определяне на размера на обезщетението. Така, като е взел предвид установеното трайно и доживотно увреждане на гръбначния стълб на ищеца с невъзможност ищецът да упражнява труд и прогнозата за по-вероятно влошаване на състоянието му, че е налице трайно намален обем на движенията, който според вещото лице няма да се възстанови и като е съобразил разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ и приспадането на платената сума от застрахователно обезщетение (342.41 лева), въззивният съд е определил размера на обезщетението (на 120 000 лева). По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи в касационната жалба, че не са съобразени конкретни установени обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост, жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване: 1. Следвало ли е въззивният съд да обсъди и прецени не само настъпилите увреждания на ищеца, но и в каква степен ищецът се е възстановил след проведеното лечение, като по този начин приложи критериите "продължителност на болките и страданията“ и „последици от получените увреждания“, за който въпрос жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с постановление № 4 от 23.Х11.1968 г. на Пленума на ВС и с решение № 2 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2303/2017 г. на ВКС.

Поставеният въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Видно от посоченото за мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е съобразил в каква степен ищецът се е възстановил след проведеното лечение. Обсъдено е заключението на вещото лице, даващо песимистична прогноза за пълноценен живот, даденото становище, че травмата на гръбначния мозък не предполагала реална възможност за излекуване, като и че настъпилите увреждания при ищеца ще имат доживотен характер.

2. Съобразено ли е с общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД и стандартът на живот в страната присъденото обезщетение от 50 000 лева, представляваща разликата над сумата 70 000 лева, присъдена с влязло в сила съдебно решение, до пълния размер от 120 000 лева, предвид доброто общо състояние на ищеца, за който въпрос жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 93 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3057/2020 г., на ВКС, III г. о. и с решение № 213 от 19.11.2019 г. по гр. д. № 714/2019 г. на ВКС, III г. о. Поставеният втори въпрос не е съобразен с формираните изводи на въззивния съд за претърпени от ищеца тежки увреждания на здравето и неблагоприятната прогноза за излекуването им.

Отделно от това поставеният въпрос не е правен (въпрос) по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, а преформулиран като въпрос довод за неправилност на въззивното решение поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. На този довод може да бъде отговорено само при разглеждане на съществото на спора след преценка на събраните по делото доказателства, което не може да бъде извършено в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото. Такъв въпрос не представлява основание за допускане на касационно обжалване.

3. Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени правни изводи, за който въпрос жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС и в частност с посочените от жалбоподателя решения. Въззивният съд е обсъдил твърденията и доводите на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение след като е извършил преценка на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях е направил собствени фактически и правни изводи: обсъдил е обстоятелствата, които съгласно Постановление № 4/23.Х11.1968 г. на Пленума на ВС и следващата практика на ВС и ВКС имат значение за определянето на дължимия размер на обезщетение за неимуществени вреди, като съдът е изложил своите мотиви за това, че с оглед на претърпените застрашаващи живота увреждания и негативната прогноза за пълноценен живот, предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД е основателно. Като взе предвид решение на СЕС по дело C-438/22 настоящият съдебен състав намира, че посочените в Наредба №.1/09.01.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая защита на клиента се отнася само до размера на определеното обезщетение, въз основа на преценка на критерии и факти по приложението на чл.52 ЗЗД, които са обсъдени от въззивния съд. При отчитане на тези критерии и обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗЗД възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба следва да бъде определено в размер на 1 200 лева.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 4688/ 30.08.2023 г. по гр. д. № 6835/2022 г. на Софийски градски съд.

Осъжда „Столичен автотранспорт“ ЕАД да заплати на адвокат Я. Д. Д. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева като възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство за оказана правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД. Определението не подлежи на обжалване.