Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на П.Д от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. К.К срещу Решение № 238 от 15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 677/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3309- 41/10.07.2019г. на инспектор по приходите в Дирекция “МДТ“ при О. В, потвърден с Решение № 2414/07.08.2019г. на Директора на Дирекция “МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в О. В.

В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационната жалбоподателка фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт са останали неизяснени от съда. Подчертава се, че в подадената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ – Приложение № 2 с вх.№ 238381 от 31.03.1998г. има несъответствия, които засягат основата за облагане с ДНИ и ТБО, но същите не са отстранени от административния орган преди издаването на оспорения акт. Намира, че решаващият състав не е съобразил сключения договор за наем с „Чикас-1“ ЕООД относно имотите по декларация вх.№ 238381 от 31.03.1998г., както и договорите, сключени между „Чикас – 1“ ЕООД, „Брамас – 96“ АД и „Д.Д.Д.-1“ ООД. С последните е уговорено събирането, транспортирането и обезвреждането на странични продукти, свързани с производството на „Чикас - 1“ ООД, поради което са депозирани молби - декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г. до Дирекция „МДТ“ при О.В.С, че са игнорирани разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, както и възражението й, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ не са предоставяни. Излага аргументи за липсата на мотиви в АУЗД относно начина на изчисляване на ТБО, отделните услуги и периоди, с което счита, че съществено са нарушени административнопроизводствените правила. Поддържа, че в частта относно определяне на данък за превозните средства АУЗД също не е мотивиран, а и липсват доказателства превозните средства да са декларирани. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения АУЗД, ведно с присъждане на разноските по делото.

Ответникът – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при О. В, чрез гл. юрк. Б.С, в писмен отговор оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3309- 41/10.07.2019г. на инспектор по приходите в Дирекция “МДТ“ при О. В, потвърден с Решение № 2414/07.08.2019г. на Директора на Дирекция “МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в О. В, с който на П.Д са установени задължения за 2018 г. за ДНИ и ТБО, въз основа на декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № № 238381/ 31.03.1998 г. за имоти, находящи се в гр. В. и [населено място], както и данък за превозните средства по декларация вх.№ ДК54005214/16.06.2017г. за лек автомобил „Ф. Л" per. [рег. номер на МПС] и по декларация вх. № [номер]/11.06.2018 г. за товарен автомобил „Мерцедес“, модел 914 с рег. [рег. номер на МПС], Общият размер на установените задължения и лихви по АУЗД възлизат на 1908, 74 лв.

За да отхвърли жалбата на П.Д срещу АУЗД, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е било спорно, че към 2018 г. П.Д е собственик на 1/2 ид. части от имот, находящ се в гр. В., [улица], стар месокомбинат, ведно с построените в имота сгради, за които е подадена декларация с вх. № 238381/31.03.1998 г.

Безспорно е също, че с молба - декларация от 28.12.2017г. от П.Д и М.Д е деклариран, че горепосоченият имот и сгради ще се ползват от „Чикас“ ЕООД съгласно договор за наем от 01.11.2017г., поради което молят да бъде освободени от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имота от 2018г. Съгласно депозираната декларация по чл. 14 ЗМДТ, този имот попада в трети район по Заповед № 1814/31.10.2017г. на Кмета на О. В, определяща границите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ.

Със същата декларация от 1998 г. е деклариран и недвижим имот, находящ се в гр. В., [адрес], както и недвижим имот, находящ се в [населено място]. От П.Д е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху невижимите имоти вх. № 238382 от 29.05.2008 г., с която е декларирала недвижим имот в [населено място]/земя и сграда/, нейна собственост. С декларация №1622 от 02.01.2018 г. жалбоподателката е декларирала, че имот с парт. № 5712031872001, находящ се в [населено място], [улица], няма да се ползва през 2018 г.

С декларация вх. № 1623 от 02.01.2018 г. М.Д е декларирал, че имот с парт. № 5403281862003, находящ се в [населено място], няма да се ползва през 2018 г.

С декларация вх. № 12885 от 11.06.2018 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили П.Д е декларирала товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „914“, с рег. [рег. номер на МПС], като е приложено и свидетелство за регистрация част I.

В рамките на първоинстанционното съдебно производство са събрани писмени доказателства като графици за събиране и транспортиране на отпадъци, пътни листа за гр. В. за 2018 г., маршрутен график за събиране и транспортиране на отпадъци [населено място], пътни листа за [населено място], ведно с протоколи за извършени услуги за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г. от ОП БК; комплексно разрешително № 5-Н1/2010 г. на „Екопроект“ ОДД, издадено от МОСВ ведно с план - сметка РДНО Враца от „Екопроект“ ООД ведно с приложение №1, №1а и № 1в и справка за изпълнение на план – сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ аз 2018 г. От страна на жалбоподателката е оспорено съдържанието на приложение № 1а, приложение № 1в и приложение № 5 към приложение № 1 към Решение № 666 от 19.12.2017 г. на Общински съвет гр. В. и във връзка с това оспорване са допуснати до разпит двама свидетели, чиито показания са обсъдени от първоинстанционния съд съвкупно с останалия писмен доказателствен материал по делото.

Първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото се свежда до наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на АУЗД, до въпроса взети ли са предвид депозираните декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване при определяне на размера на задълженията и до въпроса дължи ли собственикът на имота ДНИ и ТБО за процесната 2018 г., след като имотът е нает от друго лице.В този контекст решаващият състав е съобразил, че в оспорения АУЗД изрично е посочено, че задълженията са за недвижими имот, декларирани при условията на чл. 14 ЗМДТ, като са уточнени входящият номер на декларацията и партидният номер на имота.

Съдът е приел, че посочването на годишния размер на ДНИ и ТБО не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като данъкът и размерът на всяка една от услугите може да бъде установен без специални знания. Подчертал е, че задълженията за местни данъци и такси са нормативно установени, поради което не е необходимо в процесния акт да са изложени обширни мотиви в тази насока.

На следващо място, съдът е обосновал извод, че депозираната от оспорващия декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти от 02.01.2018г. е взета предвид при определяне на ТБО за имота в [населено място] съгласно чл. 71, ал. 1 ЗМДТ.

Решаващият състав е подчертал, че ползването на имота, находящ се в гр. В., [улица], няма вещноправен характер, а е предмет на договор за наем, поради което и на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ задължено лице за ДНИ и ТБО за него е собственикът на имота. Счел е, че предоставянето на услугите, предвидени в чл. 62 ЗМДТ от О. В не е опровергано от свидетелските показания, които не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с представените писмени доказателства за предоставяне на услугите по сметосъбиране, извозване, обезвреждане и чистота.Обстоятелството, че е сключен договор от наемателя за извозване на отпадъците от друго дружество не освобождава задълженото лице от заплащането на този вид услуги. При представените пътни листове с включени услуги и направления, графици, одобрени план - сметки за предстоящи разходи и справка за изпълнението им, публикувани на сайта на Общината, решаващият състав е приел, че услугите са осъществявани през процесния период и честота.

В обобщение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че размерите на дължимите ДНИ и ТБО за процесните имоти за 2018г. са точно определени от органа по приходите, с оглед на което оспореният АУЗД в тази му част е законосъобразен.

По отношение на данъка върху МПС съдът е посочил, че по отношение на автомобила марка „Фолксваген“, модел „Лупо“ с рег. [рег. номер на МПС] липсва подадена декларация за променено обстоятелство /подновено решение на ТЕЛК и законосъобразно е определен дължимия за този автомобил данък. Съдът изрично е констатирал, че оспорващата е ползвала данъчно облекчение по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ за друг лек автомобил – марка „Фолксваген“, модел „Лупо“ с рег. [рег. номер на МПС] съгласно декларация по чл. 54, ал. 4отЗМДТ вх. № 5215 от 16.06.2017 г. с приложено ЕР на ТЕЛК № 2089 от зас. № 058 от 18.04.2017 г. със срок до 01.04.2020 г. Относно определения с АУЗД данък върху МПС за товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 914, с рег. [рег. номер на МПС] съдът е обосновал законосъобразност на акта и в тази част.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

1.Неоснователен е доводът на касатора, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административен съд /АС/ Враца е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно допустимостта и относимостта им, като е формирал съответстващи с тях фактически и правни изводи. Решението е постановено след цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения краен резултат.

2. По отношение на прилагането на материалния закон касационната инстанция намира изводите на АС Враца досежно отделните задължения по ЗМДТ, определени с процесния АУЗД по отношение на П.Д за правилни и обосновани.

Установено е, че гореописаните съсобствени недвижими имоти на Давидова се намират в строителни граници на гр. В. и [населено място] и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се облагат с ДНИ. За тях касаторът дължи и ТБО на основание чл. 62 ЗМДТ.

За първи път пред касационната инстанция касаторът изтъква несъответствия в подадената от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 238381 от 31.03.1998г., обосноваващи тезата му за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, както и за различна основа за облагане с ДНИ и ТБО. При липсата на депозирана от него коригираща декларация и на възраженията пред първоинстанционния съд досежно данъчната основа за облагане на този имот, по своята същност релевираните от Давидова доводи са опит да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

По аргумент от чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

За доказване на спорните обстоятелства във връзка с предоставяне на услугите по компонентите на ТБО от Общината по делото са представени заповед № 1814/31.10.2017г. на Кмета на О. В, с която са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги съгласно чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на тяхното извършване, а именно: събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения за битови отпадъци, както и чистота на териториите за обществено ползване. С решение № 666 от протокол № 44/19.12.2017 г. на Общински съвет Враца е приета план сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за дейностите „управление на дейностите по отпадъците“ и „честота“ на О. В през 2018г., съгласно приложение № 1 и са определени годишните стойности на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битовите отпадъци в РДНО, с интензивност по райони и годишният размер на ставките и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2018 г., съгласно приложение № 2. По делото са събрани и пътни листа за маршрутите в гр. В., маршрутен график за събиране и транспортиране на отпадъци в [населено място], както и пътни листа за [населено място], ведно с протоколи за извършените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване за 2018г. от ОП БКС, комплексно разрешително № 5-Н 1/2010г. на „Екопроект“ ООД гр. В., издадено от МОСВ на 08.02.2010г., актуализирано с решение на Изпълнителния директор на ИА по околна среда от дата 18.03.2013г., ведно с план-сметка РДНО Враца от „Екопроект“ ООД, ведно с приложение № 1, 1а и 1в и справка за изпълнение на план-сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за 2018г., във връзка с извършване на услугите на РДНО Враца за 2018г. Не е спорно, че на територията на О. В има депо за обезвреждане на битови отпадъци, като „Екопроект“ ООД извършва всички дейности свързани със съхранение на битови отпадъци, генерирани на територията на О. В и О. М. От административния орган е представена и справка за ставки и основи за определяне на ТБО за 2018г. по подадени данъчни декларации от М.Д по партиди, включени в оспорения акт, а във връзка с нейното оспорване са разпитани и двамата свидетели. Съпоставяйки изложеното от тях и останалите събрани доказателства, обосновано АС Враца не е кредитирал показанията им и е приел за установено предоставянето на отделните видове услуги от страна на О. В.

Обратно на становището на касационната жалбоподателка, приложимата по време редакция на чл. 71, т. 3 ЗМДТ предвижда, че не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ сочи, че не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината. Цитираната норма не обвързва дължимостта на таксата с фактическото генериране на отпадъци, а с предоставянето на услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. След като е безспорно установено, че на територията на О. В са изградени и функционират депа за битови отпадъци, в които същите се обезвреждат, то чл. 71, т. 1 ЗМДТ е неприложим.

Ирелевантни към определеното с АУЗД задължение за ДНИ и за ТБО са и сключените от наемателя на имота – „Чикас 1“ ЕООД с трети лица договори. Подадените декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване не дерогират разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, които определят като данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и лицата с учредено вещно право на ползване. Предоставянето на един имот под наем не придава на наемателя качеството на задължено лице, тъй като с наемния договор не се учредява вещно право на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ.

Необосновано в касационната жалба се поддържа становището, че при издаването на оспорения АУЗД не е изяснена действителната фактическа обстановка. В АУЗД конкретно са посочени декларациите по чл. 14 ЗМДТ, както и партидните номера на имотите, включително техните характеристиките. При определяне на ТБО за имота, находящ се в [населено място], е съобразена подадената от лицето молба-декларация, че същият няма да се ползва през 2018г., в резултат на което органът по приходите е начислил само такса за услугите поддържане на депо за обезвреждане на отпадъци и поддържане на чистота на териториите на обществено ползване. Независимо че в АУЗД не са отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на общата й стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил начина на изчисление на задълженията в акта по отделните компоненти на ТБО и за трите имота, притежавани от Давидова, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че задълженията са точно определени както по основание, така и по размер.

Относно установените задължения за данък върху превозните средства касационната жалбоподателка поддържа, че АУЗД не е мотивиран, както и по делото не са събрани доказателства, че процесните МПС са декларирани от нея. Тези твърдения са необосновани и не кореспондират с писмените доказателства по делото. Данъчни декларации и за двата описани в АУЗД автомобила се съдържат по делото / л. 36-л. 37; л. 39- л. 40 по делото/. Видно от доказателствата по делото П.Д е ползвала данъчно облекчение по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ по отношение на друг автомобил - декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ вх. № 5215 от 16.06.2017 г. с приложено ЕР на ТЕЛК № 2089 от зас. № 058 от 18.04.2017 г. със срок до 01.04.2020 г. и за този автомобил „Фолксваген“, модел „Лупо“ с рег. № 6173ВТ не е определено задължение с процесния АУЗД. С АУЗД е определено задължение – данък върху МПС за товарен автомобил „Мерцедес“ модел 914, рег. [рег. номер на МПС] в размер на 64, 20 лева / главница и лихви/, както и за автомобил „Фолксваген“, модел „Лупо“ рег. [рег. номер на МПС] в размер на 8, 37 лева / главница и лихви/. При определяне на размерите на дължимия данък органът по приходите е съобразил както мощността на двигателя на съответното МПС и годината на производството му, така и квотата на Давидова в съсобствеността му, в резултат на което точно е определил размерите на дължимите от касатора задължения.

По така изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея доводи и обжалваният съдебен акт като правилен следва да се остави в сила.

При този изход на спора и направеното искане в полза на О. В следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 677/2019 г. по описа на Административен съд – Враца.

ОСЪЖДА П.Д от гр. В. да заплати на О. В сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.