Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на О. В, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник, против решение №386/ 03.07.2020 г., по адм. д. № 396/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение от 02.03.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” /ОПОС/. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по нарушения, които не са предмет на оспорения административен акт – отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Наведени са и доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е обсъдил наличие на нарушение по отношение на подпоказател ТО4 от Методиката за оценка на офертите, въпреки че такова не е установено от УО, поради което е налице частична недопустимост на решението в тази му част. Сочи, че административния съд е приел, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП, въпреки че по делото не се обжалва спор относно визираните от съда нарушения. Твърди, че съдът не е изложил собствени мотиви, а е възпроизвел механично аргументите на ръководителя УО на ОПОС. Оспорва извода на съда, за наличие на нарушенията, посочени в административния акт и излага съображения за тяхното отсъствие. Позовава се на практика на КЗК и ВАС като твърди, че същата е по идентични спорове. Мотивира извод, че ръководителят УО на ОПОС не е посочил кои конкретните хипотези на чл. 70, ал. 7 ЗОП са нарушени, а общото им цитиране препятства...