Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 3044/17.06.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 13782 по описа за 2019 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22220318008302-091-001/08.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София относно постановения отказ да се намали декларирания резултат по ЗДДС за данъчен период м. 11.2013 г. със сумата 27 926.44 лева, както и в частта за разноските. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява убеждение, че приходната администрация е сезирана с искане за прихващане или възстановяване извън преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Претендирало се възстановяване на суми за данъчни периоди до м. 05.2012 г. /вкл./, искането било подадено на 27.12.2018 г., а като период на възстановяване бил посочен д. п.м. 11.2013 г., в който не са внасяни суми по договора за наем, с неплащането на наемни цени по който е обвързано исканото възстановяване на начислен и внесен ДДС. Според касационния жалбоподател съдебният акт противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз по прилагането на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Цитира актове на съда относно възможностите на държавата-членка да приложи дерогацията по чл. 90, § 2 от Директива 2006/112/ЕО за правото на доставчика по чл. 90, § 1 от Директивата да намали данъчната основа в хипотезите на пълно или частично неплащане. Предвиденият механизъм за защита при пълно или частично неплащане по националното право бил този по Глава седемнадесета „а“ от ЗДДС, който не бил приложен от данъчнозадълженото лице. Обстоятелството, че този механизъм е неприложим за конкретното задължено лице, не означавало...